4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 26.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3196 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Щ. Р. Р. срещу решение № 1460 от 11.07.2014г. по гр. дело № 1453/2014г. на Окръжен съд Пловдив, Х гр. състав в частта, с която е потвърдено решение № 1169 от 19.03.2014г. по гр. дело № 17290/2013г. на Пловдивски районен съд, III гр. състав в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сума в размер 14 220,86 лв., от която сумата 13 595,29 лв. представлява неизплатена част от дължимата цена на произведена и отдадена ел. енергия от фотоволтаичните електроцентрали „Д. П. – Жребино 1“ и „Д. П. – Жребино 2“ за периода февруари 2013г. – май 2013г. по договори № 185 и 186 от 30.06.2011г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 28.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата, сумата 1 450,83 лв. – деловодни разноски, както и сумата 773,57 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /в случая чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир /т. е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя, няма такава обратна сила?
Ответникът в настоящото производство [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. С. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира доводи, че преценката дали отмяната на индивидуален административен акт води до отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици е от компетенция на ВАС, който е формирал постоянна съдебна практика в смисъл, че решението за отмяна на индивидуалния административен акт има ретроактивно действие. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че ищецът [фирма], [населено място] е собственик на две фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност от по 70.5 киловатпик за всяка една от тях в [населено място], Област Я.. Ищецът е продал на [фирма] ел. енергия за периода февруари 2013г. – май 2013г. по осем фактури на обща стойност 56 647.81лв. без ДДС. Съдебният състав е констатирал, че за периода 28.02.2013г. – 31.05.2013г. по силата на Решение № Ц – 33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР [фирма] е начислило временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи в България, за която е издало осем фактури на обща стойност 13 595.29лв. с включен ДДС. Впоследствие [фирма] е прехвърлило тези вземания с договори за цесия на [фирма], а последното дружество /ответник по настоящата искова молба/ е извършило прихващания на същите вземания със задълженията за заплащане на стойността на продадената електроенергия по посочените фактури.
Решение Ц–33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР в частта, касаеща процесната електроцентрала – р. ІІ, т. 2, е отменено от Върховния административен съд, ІV отделение с Решение № 6157/08.05.2013г. по адм. дело № 1228/2013г., по което административно дело ищецът е конституиран като заинтересована страна. Въззивният съд е направил извод, че правните последици на този административен акт отпадат с обратна сила – с обратна сила е отпаднало основанието да се начислят в тежест на ищеца задължения /цени/ за предоставената услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на [фирма]. Изводът, че договорите за прехвърляне на вземания от страна на [фирма] към [фирма] с предмет стойността на цената за достъп до електроразпределителната мрежа са без предмет, е аргументиран с обстоятелството, че за процесния период [фирма] няма вземания спрямо [фирма] за достъпа до електроразпределителната мрежа. Поради това, че [фирма] не е могло да придобие никакви вземания по заплащане на цена за достъп до електроразпределителна мрежа съдебният състав е заключил, че ответникът не е могъл да извърши и прихващане с тях. По изложените съображения въззивната инстанция е направила извод, че начислените суми по процесните 8 бр. фактури са недължими, поради което извършеното с тях прихващане срещу сумите, дължими за произведена електроенергия, не е породило своя правен ефект и затова [фирма] дължи връщането им на ищцовата страна.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху сумите по всяка една от фактурите от осмия работен ден след получаване на фактурата до завеждане на делото е приет за неоснователен поради това, че на длъжника не е изпратена покана преди подаване на исковата молба по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради това лихвата е присъдена от подаване на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора в изложението към касационната жалба правен въпрос за действието във времето на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, инкорпориран в Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е релевантен и отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК поради това, че е от значение за изхода на спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция. По този въпрос не е формирана съдебна практика и тъй като се налага изясняване на действието във времето на съдебното решение за отмяна на издаденото от ДКЕВР в изпълнение на правомощието й по чл. 21, т. 8 ЗЕ решение, предвид регулацията на електроенергийния пазар и обезпечаване функционирането на електроенергийната система на Република България, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, уреждащи посочената материя, и предвид възможността за различно тълкуване, включително на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 271,91 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване № 1460 от 11.07.2014г. по гр. дело № 1453/2014г. на Окръжен съд Пловдив, Х гр. състав
УКАЗВА на [фирма], [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 271,91 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок да представи по делото и платежния документ. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.