Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
гр.София, 18.06. 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №957 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М., тримата от гр. М., срещу решение от 22.11.2007г. по гр.д. №441/2005г. на Окръжен съд-Монтана, с което е оставено в сила решение от 23.02.2005г. по гр.д. №879/2004г. на Районен съд – Монтана, с което на основание чл.32, ал.2 от ЗС по иска на С. Н. С. и И. С. Н. е разпределено ползването на съсобствен поземлен имот в гр. М. по скицата – проект №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендит разноски.
Ответникът по жалбата И. С. Н. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата С. Н. С. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от С. Н. С. и И. С. Н. срещу К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М., за разпределение на ползването на съсобствен поземлен имот пл. №2630 в кв.42 по плана на гр. М..
Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на имота по скицата-проект №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че това разпределение на ползването на имота удовлетворява най-пълно и справедливо правата на страните и реалното застрояване.
Установено е, че към приключване на първоинстанционното производство по делото страните по делото са съсобственици с права както следва: за С. Н. С. и И. С. Н. – общо 405/480ид.части, за К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М. – общо 75/480ид.части от поземлен имот пл. №2630 в кв.42 по плана на гр. М.. Ответниците притежават построената в имота масивна сграда – Кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ 66,26кв.м., а ищците – останалите постройки в имота.
Във въззивното производство е представено влязло в сила на 04.02.2006г. решение от 27.12.2005г. по гр.д. №974/2005г. на Районен съд-Монтана, с което е обявен за окончателен сключения на 09.05.2005г. между С предварителен договор за покупко-продажба на 180/480ид.части от процесния имот, ведно с 1/2ид.част от намиращата се в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 77кв.м., за сумата 15000лв., от която продавачът е получел от купувача 10000лв., а останалата част от 5000лв. са платими в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Решението по този спор внася промяна в съсобствеността, която е от значение за разпределението на ползването на имота, но не е отчетено от въззивния съд по спора. Неправилно е прието от въззивния съд, че не е установена промяна в правата на страните. Този извод не може да бъде подкрепен със съображенията, че не е бил решен окончателно и спорът по иска на И. Н. по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване от И. Н. при условията по сключения и обявен за окончателен предварителен договор. Решенията по посочените спорове са от правно значение за принадлежността на правото на собственост и на неговия обем и поради това са от значение и за правилното решение в производството на съдебна администрация за определяне на мерки за ползване на общата вещ от съда. Като не е съобразил това и е разпределил ползването на имота, без да отчете внесените промени в съсобствеността, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано. Допуснатото нарушение на материалния закон е довело до съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е следвало съгласно чл.157 от ГПК/отм./, но не е възложил изготвянето на експертно заключение за разпределение на ползването на имота с оглед на настъпилата промяна в съсобствеността.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да съобрази правата на страните в съсобствеността, като съобрази настъпилите промени в нея с оглед на приключилия спор по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 22.11.2007г. по гр.д. №441/2005г. на Окръжен съд-Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: