Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 27.12. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.11. 2018 г.в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1526 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. И. и И. Д. И. срещу въззивно решение № 4 от 05.01.2018 г. по в. гр. д. № 617 /2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение № 344 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 328 / /2016 г. на Врачанския районен съд, с което:
1) са уважени исковете на К. Д. И. и И. Д. И. срещу Н. М. С. с правно основание чл.30 ЗН като извършено в полза на Н. М. С. дарение на 1 /2 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], целият с площ 358 кв.м., с построените в него масивно жилище – част от сграда близнак и гараж, обективирано в нотариален акт от 02.07.1998 г., е намалено с 52 260 лева и е възстановена запазената част на К. Д. И. и И. Д. И. от наследството на Д. К. И. в размер на 52 260 лева;
2) на основание чл.36,ал.1 ЗН К. Д. И. и И. Д. И. са осъдени да заплатят на Н. М. С. сумата от 26 130 лева, представляваща разполагаема част от наследството на Д. К. И.;
3) е уважен искът на К. Д. И. и И. Д. И. срещу Н. М. С. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на процесния недвижим имот.
Насрещната страна Н. М. С., както и М. Ц. Л., конституирана в производството като „заинтересована страна“, не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.30 ЗН, които подлежат на касационно обжалване и по иск за собственост, за който след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл. 280, ал. 3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Дарението, чието намаляване се иска, е извършено през 1998 г. от Д. К. И., баща на жалбоподателите К. Д. И. и И. Д. И., в полза на ответницата по исковете Н. М. С..
Д. К. И. е извършил още едно последващо безвъзмездно разпореждане, като на 30.09.2009 г. заедно със съпругата си А. Е. И. са дарили на нейната дъщеря М. Ц. Л. придобит по време на брака им недвижим имот в [населено място], район Искър, който представлява стая за творчество и е с площ 31.67 кв.м..
М. Ц. Л. е конституирана служебно в производството от първоинстанционния съд с разпореждане от 06.03.2017 г. като заинтересована страна.
При тези фактически изводи въззивният съд е приел следните правни изводи:
Наследодателят на ищците е извършил две дарения по различно време и възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.33 ЗН – като се започне от последните дарения (т.е. тези които са най-близко по време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към предшестващите. За ищците е съществувал правен интерес да предявят исковете си за възстановяване на запазена част от наследството не само срещу ответницата Н. М. С., но и срещу М. Ц. Л., за което районният съд е следвало да даде указания на ищците. Първоинстанционното решение е недопустимо като поставено без участието на М. Ц. Л. в качеството на главна страна – ответник по исковете по чл.30 ЗН.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос: какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл.30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, тъй като е прието, че първоинстанционното решение е недопустимо, понеже производството се е развило без участието в него на необходим другар на ответника по исковете за възстановяване на запазена част. Доколкото на настоящия състав не са известни разрешения на въпроса в решения по чл.290 ГПК, следва да приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационната жалба на К. Д. И. и И. Д. И. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 05.01.2018 г. по в.гр.д. № 617 /2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на К. Д. И. и И. Д. И. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 1 045.20 лева (хиляда четиридесет и пет лева и 20 ст.) в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.