ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№582
София, 7.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 43/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. д. Национална агенция по приходите гр. П. против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 19.10.2009 год. по гр. д. № 2372/2009 год., с което е оставено в сила решение № 1* от 30.06.2009 год. по гр. д. № 1240/2009 год. на Пловдивски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. А. П. наложено със заповед № У* от 10.11.2008 год. и заповед № У* от 10.11.2008 год. на директора на Т. д. Национална агенция по приходите, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – началник сектор „Р” 2 в Дирекция „Контрол” при ТД на Н. , на основание чл. 225, ал. 1 КТ работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5754,84 лв. за шест месеца, считано от 05.12.2008 год. със законна лихва от предявяването на исковата молба 04.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати 959,14 лв. – удържано от работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” със законна лихва върху сумата от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос – при наличието на достатъчни доказателства, задължени ли са органите по приходите да прилагат разпоредбата на чл. 177 Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) или приложението му зависи от личната преценка на проверяващия.
Ответникът Д. А. П. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” с произтичащите от това последици, като съдът е приел, че нарушенията, групирани в няколко пункта, не са установени от работодателя да са извършени виновно от ищеца, с оглед на задълженията му по длъжностна характеристика за заемана длъжност – Началник сектор „Р” – 2 в Дирекция „Контрол” при ТД на Н. – Пловдив.
По пункт І от заповедта нарушенията са установени в това, че в качеството си на пряк ръководител на органите по приходите извършили проверки и издали АПВ – акт по прихващане и възстановяване, изброени в заповедта, ищецът е допуснал да се нарушат утвърдени процедури по К-6 „Извършване на проверки по прихващане и възстановяване и К-22 „Събиране и анализ на информация за измама”, с което е осъществен състава на чл. 187, т. 3 – неизпълнение на възложената работа, неспазване на технически и технологични правила и т. 7 – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя. Съдът е приел, че отговорността на ищеца не може бъда ангажирана пряко, тъй като по нито една от посочените АПВ няма приложен доклад от органа по приходите извършващ проверката до ищеца, като орган възложил проверката, който в съответствие с изискванията на процедура К-6 да съдържа данни, че исканата сума за възстановяване не следва да бъде възстановена и резултата би бил сума за внасяне или отказан данъчен кредит, нито има иницирани от органа по приходите действия по процедура К-22 при наличие на съмнения за данъчна измама установени в хода на проверката да уведомят съответният орган по установяване и предотвъртяване на измами. Посочено е още, че всички АПВ са подписани от комисия – ищецът в качеството му на началник сектор „Р” – 2, старши юрисконсулт и началник сектор „РП”- 3 или от директора на ТД на Н. с мнение за възстановяване на сумите. Това е дало основание на съда да приеме, че по посочените нарушения ищецът не носи еднолична отговорност.
По пункт ІІ и ІІІ в заповедта са посочени следните нарушения ангажиращи отговорността на ищеца – в качеството му на пряк ръководител на органите по приходите, възложил проверките за прихващане и възстановяване не е иницирал преминаването на извършените проверки в ревизии, с цел назначаването на експертизи за установяване на действителната стойност на активите, предмет на прехвърлителните сделки, породили право на данъчен кредит, завършили с издаването на актове, без да са установени всички факти и обстоятелства имащи значение за прихващането, респ. възстановяване на ДДС. С бездействието си ищецът е станал причина да не се приложи солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, като отговорността бъде реализирана, посредством ревизия на получателите на доставки. Така е допуснал многократно да бъдат възстановени суми с изключително висока стойност на един определен кръг от фирми, посочени в заповедта, при наличие очевидни данни за данъчни злоупотреби – нарушения по чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони, нормативни актове, правилници за вътрешен трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение.
По тези нарушения съдът е приел, че процедурата по К-6 вменява в задължение на органа по приходите, извършващ проверката да изготви искане за възлагане на експертиза, а при наличие на подозрения за измама да изготви мотивиран доклад до органа възложил проверката, който може да прецени въз основа на събраните доказателства, дали е целесъобразно да възложи ревизия на получателя на доставката. Такива доклади от проверяващия орган не са постъпили по преписките, което освобождава ищеца от отговорност за констатираните нарушения. Съдът се е позовал и на дадени указания от Изпълнителния директор на Н. по приложението на чл. 177 ЗДДС, според които към този способ за ангажиране на отговорността следва да се премине след внимателна преценка, дали дължимият данък не може да се събере (съответно обезпечи) от доставчика. Посочено е още, че в крайна сметка вреда за бюджета не е настъпила, тъй като ревизионни актове впоследствие са били издадени и са били определени задължения за внасяне по чл. 177 ЗДДС от получателя на облагаемата доставка.
По пункт ІV, последен в заповедта, е посочено, че по спорните преписки, ищецът е възлагал проверките на едни и същи органи по приходите – три лица изпълняващи функцията ръководител екип, с което са нарушени заповеди на директора на ТД на Н. , които предвиждат проверките или ревизиите да се извършват от ръководител екип, определен от началник „Р” и един служител от същия екип- нарушение на чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ. По тези нарушения е прието от съда, че няма въведена от работодателя императивна забрана за възлагане на проверки от двама служители – ръководители на екип, като право на ищеца е да прецени, на кои лица да възложи проверката изхождайки от тяхната компетентност и опит.
При тези съображения, с обжалваното решение, съдът уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Поставеният в изложението правен въпрос по приложението на чл. 177 ЗДДС, дали нормата е задължителна за органите по приходите или те разполагат с оперативна самостоятелност при прилагането й, респ. кой следва да иницира нейното приложение, има отношение към визираните в заповедта за уволнение нарушения по пункт ІІ и пункт ІІІ, приети от съда за недоказани да са извършени от ищеца. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 177 ЗДДС, приложена впоследствие от работодателя по отношение на посочените в АПВ фирми получатели на облагаемите доставки, без да даде отговор на поставения въпрос.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставения правен въпрос, като имащ отношение към изводите на съда по две от визираните нарушения в заповедта, обосновали дисциплинарната отговорност. Ако ищецът е бил длъжен да иницира приложението на чл. 177 ЗДДС като способ за реализиране на отговорност на получателя по облагаема доставка за дължим и невнесен данък от друго регистрирано лице, ползвало право на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък и не го е направил, това би засегнало решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Следва да се има предвид, че нарушенията по пункт І касаещи неприложени процедури по К-6 и К-22, утвърдени от работодателя, имат отношение и към констатираните нарушения по пункт ІІ, доколкото е допуснато да се издадат АПВ при неизяснени факти и обстоятелства имащи отношение към конкретните случай по цитираните в заповедта АПВ, т. е. налице е свързаност на констатираните в заповедта нарушения обосновали дисциплинарното наказание на ищеца „уволнение”. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на приложното поле по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради липса на установена съдебна практика.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 19.10.2009 год. по гр. д. № 2372/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на Т. д. – Национална агенция по приходите гр. П. в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. и да представи за това доказателства по делото.
След внасяне на указаната държавна такса делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ