О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 31.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 76/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. от гр. С., чрез адв. Ц от Софийската адв.колегия срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-б отделение от 19.ІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 114/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 41 състав от 30. ХІ.2004 г. по гр.д. № 2756/2004 в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД предявени от Р. Л. Ц. и Р. Л. В. от гр. С. срещу жалбоподателя и Ц. Т. Д. за обявяване за нищожен на договора от 8.ІV.2002 г. за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка като сключен без основание.
Ответниците Р. Л. Ц. и Р. Л. В. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Д в отговора по чл. 287 от ГПК поддържат, че жалбата е неоснователна и молят да се остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гр.отделение взе предвид следното:
С нот.акт № 77 том І нот.дело № 72/8.ІV.2002 г. Ц. А. З. от гр. С. чрез пълномощника си Т. Д. М. е прехвърлила на последния с изрично съгласие по чл. 38 от ЗЗД на прехвърлителката притежавания от нея недвижим имот – 4/6 ид.части от апартамент в гр. С., ж.к. Красно село с. задължението на Т. М. да поеме гледането и издръжката на Ц. З. , като й осигури спокоен и нормален живот , какъвто е водила до сега и докато е жива. Ц. З. е починала на 25.V.2002 г. месец и половина след нотариалното изповядване на сделката, извършена с нотариално заверено пълномощно на 22.ІІІ.2002 г. Приобретателят по договора е зет на прехвърлителката – съпруг на нейната дъщеря З. Б. Д. , която е починала един ден преди своята майка – на 24.V.2002 г. Исковете по настоящото дело за обявяване нищожност на алеаторния договор са предявени от наследниците на Ц. З. – низходящи на починалата й дъщеря В. Ц. – Р. Л. В. и Р. Л. В. срещу приобретателя Т. М. и дъщеря му Ц. Т. Д. – наследница на своята майка З. Основанията за нищожност, релевирани от ищците са за липса на съгласие от страна на прехвърлителката, липса на основание на сделката поради влошеното здравословно състояние на кредиторката и нейната напреднала възраст – на 87 години, които според ищците несъмнено предполагали неизбежната й и предстояща смърт, поради което прехвърлянето на имота се извършва без действително поето насрещно задължение за гледане и издръжка. Освен това е предявен и евентуален иск по чл. 40 от ЗЗД, който не е разгледан поради уважаване на главния иск за обявяване нищожност поради липса на основание на сделката. С решението на Софийския районен съд, 41 състав от 30. ХІ.2004 г. по гр.д. № 2756/2004 г. договорът е обявен за нищожен поради липса на основание, а въззивният съд с решението си от 19.ІІ.2008 г. по гр.д. № 114/2007 г. е оставил в сила решението на районния съд за уважаване на претенцията с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
При обосноваване на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК касаторът Т. М. формулира материално правния въпрос за известността (знанието) към момента на сключване на алеаторния договор у приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя, който в конкретния случай е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – решение № 148/12.ІІ.1991 г. по гр.д. № 1448/1990 г. на І г.о. на ВС на РБ. Този въпрос е включен в предмета на спора и обуславя правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Върховният касационен съд, състав на 4 гр.отделение намира, че е налице предпоставката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по смисъла на тълкуването в т.3 от същото Тълкувателно решение, което обуславя необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV-б гр.отделение от 19.ІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 114/2007 г. , с което е уважен иска с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
Указва на Т. Д. М. от гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 92.87 лв, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ за платена такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: