О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4320 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Л. против решение № 240 от 21.04.2015г. по гр.д.№ 273/2015г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 990 постановено на 19.12.2014г. по гр.д. № 2663/2014г. на Пазарджишкия районен съд, с което е уважен предявеният от К. С. Л. и А. И. Л. иск по чл.109 от ЗС, като касаторът е осъден да преустанови ремонтната дейност, извършвана в работилница за авторемонт и металообработване, изградена в УПИ ІV-3 в кв.15 по плана на [населено място], обл. П..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че въз основа само на свидетелските показания е прието, че има шум и миризми над нормалното от развиваната в работилницата дейност, които смущават нормалното упражняване правото на собственост на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения – вдигане на шум, изхвърляне на опасни отпадъци като машинно масло. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като не е обосновано посоченото основание за допускане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск по чл. 109 ЗС е установено следното:
Ищците са построили по време на брака върху собствено на съпруга дворно място се от 912 кв.м., съставляващо УПИ VІ-3 в кв.15 по плана на [населено място], обл. П. едноетажна масивна жилищна сграда на 58 кв.м., състояща се от изба с площ от 20 кв.м., обитаем приземен етаж и етаж – н. акт № 103, т.V, / 2008г. на нотариус Дъбова. Ответникът, заедно със съпругата си с продал на С. и Т. Л. правото на собственост върху дворно място, с площ от 1 578 кв.м., ведно с построените в същото сгради: едноетажна полумасивна сграда-работилница за авторемонт на селскостопански машини и металообработване, гараж, склад с площ от 140,51 кв.м., триетажна масивна сграда, което дворно място съставлява УПИ ІV-3 в кв.15, като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия недвижим имот – н.а. № 21,т.VІ//27.12.2013г. на нотариус Д.. Видно от удостоверение №22/18.04.2013г. издадено от главния архитект на [община] на основание параграф 127 от ЗИД на ЗУТ/ в сила от 26.11.2012г. сградата работилница е търпим строеж. Твърденията на ищците, че в имота, върху който ответникът има запазено право на ползване и конкретно в работилницата той развива авторемонтна дейност се установява освен от свидетелските показания, които не са оборени и от писмо № 0052-2191/07.06.2013г. и от 23.05.2013г. В първото се съобщава за констатираните нарушения от Главна инспекция на труда, за които са наложени административни мерки а във второто – че има такава работилница, собственост на ответника, но поради това, че не съставлява обществен обект не е реализиран контрол върху нея. Представено е писмо № КД-09-29Ж/09.08.2013г., с което РИОСВ-П. е констатирала, че в имота на ответника има аворемонтна работилница с метаролежещи машини, които обаче към момента на проверката не работели. Отказан е контрол за наднормен шум, тъй като такъв се извършва от кмета, съгласно сл. 22,ал.1 т.1 Закона за защита от шума в околната среда, а за производсвените отпадъци е констатирано, че не се събират според изискването за класифицирането им и са дадени предписания. От писмо № 94-00-630/15.01.2014г. на Министерство на околната среда и водите се установява, че на 20.12.2013г. е извършена втора по ред проверка за изпълнение на предписанията по класификация на отпадъците, които се генерират от обекта, утвърдени са работни листове за класификация на работните отпадъци, съгласно изискванията на Наредба № 3 / 01.04.2004г. за класификация на отпадъците от стърготини, стружки и изрезки от черни метали и други смазочни и моторни масла за зъбни предавки. Отбелязано е, че на площадката нямало такива отпадъци. На проверяващите е представен договор за предаване на отпадъци с фирма „Т.”. На 27.12.2013г. в Р. е представена фактура за предаване на отпадъци. Представен е и самия констативен протокол.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че е доказано, че с развиваната авторемонтна дейност, при която се отделя прекомерен шум и миризми, ответникът смущава правото на собственост на ищците, поради което е уважен иска.
По поставеният правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване. Този въпрос има значение за изхода от делото тъй като се отнася до нормите относно това къде може да се пуска в експлоатация работилница за селскостопанска техника и на какви изисквания следва да отговаря тя относно нормите за безопасност и за здравословни условия и на развиваната дейност относно допустим шум, съхраняване и предаване на класифицирани отпадъци. От 01.01.2006г. действа Закон за защита от шума в околната среда /ДВ бр. 74/13.09.2005г./, с който са определени функциите на държавните органи, общинската администрация и кмета по управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда и задълженията на едноличните търговци и ЮЛ да организират дейността си по начин че да не предизвиква шум в околната среда над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11 т.5 от този закон /чл. 16/. Действа и Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и други нормативни актове, определящи тези норми.Поставеният въпрос е свързан с това следва ли да се съобразяват тези норми и нормативи и в исковото производство по чл. 109 ЗС. По поставения от касатора въпрос свързан с този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 21.04.2015г. по гр.д.№ 273/2015г. на Окръжен съд-Пазарджик по касационна жалба, подадена от И. С. Л..
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 40 лв. и да представи квитанцията по делото.
При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: