Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
София, 23.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1608 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г., Д. Д. Г., Д. И. А. и Г. И. И. срещу решение №12 от 06.02.08г. по гр.д. №204/07г. на Кърджалийския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за нарушение на материалния закон – чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Ответниците в производството – Д. М. К., П. И. Б., Г. И. С. и А. М. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Кърджалийския окръжен съд е оставил в сила решение №32 от 02.05.07г. по гр.д. №318/06г. на Кърджалийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите положителен установителен иск – за установяване на правото им на собственост по наследство и давност върху недвижим имот с площ от 1700кв.м. в местността “А”, с. Р., община К., при съседи: север и североизток – път; изток – имот №180239 – дере, юг – К. М. и запад – имот №1809516 по плана на новообразуваните имоти.
Въззивният съд е приел, че спорният имот представлява земеделска земя, попадаща в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Той е част от по-голям имот с площ от 3 дка, за който ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност и наследство – №40, т.ІІІ, дело №1367/96г. на нотариуса при РС Кърджали. С две последващи сделки те се разпоредили с части от този имот – 500 кв.м. с нот.акт №78/97г. и 800 кв.м. с нот.акт № 106/96г. Остатъкът от него с площ от 1700 кв.м. е предмет на спора по настоящото дело.
Прието е, че ищците са наследници на общия наследодател Д, който е притежавал земеделски земи преди образуването на ТКЗС. С протокол от 15.05.60г. той е отстъпил на ДЗС нива от 5 дка и е получил в замяна нива от 2 дка в местн.”Х” и нива от 3 дка в местн.”Б”.становено е също, че към 1960 –1961г. Димитър С. е ползвал спорната по настоящото дело нива в местността “А”. Поземлената комисия е отказала възстановяване на собствеността върху част от декларираните от Д. С. през 1949г. земеделски земи с мотив, че те са били заменени от ТПС комисия и получените при замяната имоти се стопанисват от собственика – решение от 1996г.
Прието е, че ответниците са наследници на М. Д. К. , който е притежавал земеделски земи преди образуването на ТКЗС, включително и нива от 6 дка в местността “А” . Правото на възстановяване на собствеността върху тези земи е признато от поземлената комисия. Със заповед от 2005г. на кмета на община К. е възстановена собствеността върху земеделска земя с площ от 3 дка, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местността “А” , която съвпада с имота, за който ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост от 1996г., част от който е спорна по настоящото дело.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният от наследниците на Д. Г. С. положителен установителен иск за собственост е неоснователен. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и е приел, че наследниците на Д. С. имат право на възстановяване на собствеността върху притежавания преди замяната от 1960г. имот, а не върху този, който е получен при тази замяна. Прието е също, че те не могат да се позоват на придобивна давност върху процесния имот поради забраната на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Като допълнителен мотив е изложено обстоятелството, че не е установено по категоричен начин съвпадението между имотите, получени при замяната през 1960г. – ниви в местността “Х” и “Б” и спорния имот, който попада в местността “А”.
Решението е правилно като резултат.
Предявеният установителен иск е основан на твърдения за собственост по наследство от Д. Г. С. и давностно владение, упражнявано от Д. С. и неговите наследници повече от 10г.
На тези основания ищците действително не са станали собственици на процесния имот. Към момента на образуване на ТКЗС, а и към настоящия момент, имотът представлява земеделска земя. Тази земя подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Без съответно решение на поземлената комисия, сега – общинска служба “З” /ОСЗ/ за възстановянате на собствеността, ищците не могат да претендират, че са собственици на земята. Затова правилно предявеният от тях иск е бил отхвърлен. В производството пред ОСЗ е следвало да се възстанови собствеността върху земята, притежавана от Д. С. преди замяната от 1960г., извършена от ТПС комисия – чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Само при условията на изр.2 от този текст, замяната остава в сила. Това са случаите, при които полученият при замяната имот е бил застроен, или с него са извършени разпоредителни сделки. В случая тези условия не са налице, както правилно е приел въззивният съд, тъй като разпоредителните сделки с части от имота са извършени от ищците през 1997г., а текстът има предвид разпореждане, което е настъпило преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Спорният имот не би могъл да бъде придобит и по давност от ищците, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, изтеклата до влизане в сила на този законов текст давност не се зачита. Освен това – придобивна давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. В случая земята, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановена на ответниците с решението на поземлената комисия от 1996г. и със заповедта на кмета на община К. от 20.04.2005г., с която са посочени границите на възстановения имот– т.е. ищците не могат да се позовават на давност, изтекла до този момент.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1, от ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на I ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №12 от 06.02.08г. по гр.д. №204/07г. на Кърджалийския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: