1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 29 май 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4618/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1908 от 07.03.2016 г. по гр.д. №10871/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №II-66-80 от 22.06.2015 г. по гр.д. №62696/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на М. Т. Л., [населено място], срещу С. р.п. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че използваното от работодателя основание за уволнение е първото, посочено в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимото образование. В акта за уволнение е посочено, че ВСС е утвърдил структура на администрацията на СРП с решение по точка 64.1, прието с протокол № 28/26.06.2014 г. на основание чл. 30, ал. 1, т. 3а и чл. 343, ал. 2 ЗСВ, като на база тази структура Главният прокурор е одобрил длъжностно разписание на съдебните служители в СРП, в което е предвидена длъжност „административен секретар” с минимални изисквания за образователна степен на висше образование – бакалавър, залегнало като изискване и в чл. 29, ал. 4 от Правилника за администрацията на прокуратурата. Между страните не се спори, че към момента на заемане на длъжността „административен секретар” (с точно наименование „административен секретар, той и личен състав) на 05.07.2004 г., когато е сключено допълнително споразумение към трудовия договор – източник на трудовото правоотношение, ищцата е притежавала необходимото за длъжността средно образование. В последващ момент на изменението на процесното трудовото правоотношение по отношение на заеманата длъжност с Класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 341 ЗСВ (Класификатор), утвърден с решение на ВСС по протокол № 7/16.02.2012 г., за длъжността „административен секретар” е предвидено минимално изискване за заемане на длъжността „висше – бакалавър”. В указания за прилагане на Класификатора, утвърдени със същото решение, ВСС е приел, че съдебните служители, които не притежават посочените в него минимална образователна степен и/или минимален трудов стаж за заеманата длъжност, запазват длъжността си. Основният спорен въпрос между страните е за правните последици от тези указания на ВСС. Съгласно чл. 340, ал. 2 ЗСВ администрацията на органите на съдебната власт е и администрацията на прокуратурите. Съгласно чл. 341, ал. 1 ЗСВ ВСС издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Същевременно ВСС приема и правилници за администрацията на органите на съдебната власт (чл. 342, ал. 1 ЗСВ). С правилниците, които се обнародват в ДВ, се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им (чл. 342, ал. 2 и 3 ЗСВ). В случая минималните изисквания за образование за заемане на длъжност в администрацията на прокуратурите се определят, съгласно закона, в класификатор на длъжностите. Липсва законова делегация това да става в правилника за администрацията на прокуратурата, което следва като заключение и от съдържанието на т. 7 на обсъдените указания към Класификатора, в която е прието, че той има приоритет пред правилниците по отношение на минималните изисквания за заемане на длъжността. Той не е вътрешно–ведомствен акт, който създава права и задължения само за служители, пряко подчинени на ВСС. ПАПРБ от 2013г. (чл. 29, ал. 4, т. 2, предл. 1 вр. чл. 53, ал. 3), съотв. утвърденото преди уволнението длъжностно разписание на съдебните служители на СРП, отразява изискването за минимална образователна степен за процесната длъжност, въведено още с Класификатора. Правилниците по чл. 342, ал. 2 ЗСВ уреждат организационното и функционално разпределение на длъжностите, утвърдени с Класификатора, т. е. отнасят се за длъжности и изисквания за тях, предвидени в Класификатора. Ето защо с ПАПРБ (обн. ДВ – бр.106 от 10 декември 2013г.) не може да се дерогира изискването на Класификатора, в частта относно указанията по приложението му, че съдебните служители, които не притежават посочените в него минимална образователна степен за заеманата длъжност, запазват длъжността си. В обобщение, с оглед изрично приетото действие на Класификатора спрямо правоотношенията на заварените служители, и обхвата на действие на ПАПРБ по отношение на процесното трудово правоотношение, трябва да се приеме, че не е въведено ново изискване за образование, на каквото ищцата не отговаря.
Недоволен от решението е жалбоподателят С. р. п., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: длъжен ли е съдът по висящ граждански спор да приложи нормите на действащ подзаконов нормативен акт, който не е отменен от ВАС по реда на чл.185 и сл. АПК и нормативни актове ли са Класификаторът на длъжностите в администрацията и указанията за прилагането му, приети на основание чл.341 ЗСВ, и дали ако са такива и противоречат на нормативен акт от по-висока степен следва да бъдат приложени от съда с оглед разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗНА. Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е ТР№2 от 19.11.2014 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. Т. Л., [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Първият повдигнат въпрос е правноирелевантен. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по втория повдигнат въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като той обуславя крайното решение на съда и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 655.45 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1908 от 07.03.2016 г. по гр.д. №10871/2015 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на С. районна прокуратура в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 655.45 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.