О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 31.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 35/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. В., Д. А. М., Т. А. М., М. А. М. от гр. С., чрез адв. М от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ б въззивен състав от 9.VІ.2008 г. постановено по гр.д. № 3452/2006 г., с което е отменено решението на Софийския районен съд, 41 състав от 6.V.1997 г. по гр.д. № 7071/1996 г. и вместо това е постановено отхвърляне на иска им с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД срещу К. М. К. и Л. Х. К. за предаване държането на апартамент на третия етаж ( първи над галерията) в западното крило на сградата в гр. С., ул. “С” № 4* като неоснователен.
Ответниците Л. Х. К. и К. М. К. чрез адв. Б от САК с отговора по чл. 287 ал.1 от ГПК считат жалбата недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика, с който е подадена, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Ищците Л. В. , Т. , Д. и М. А. М. са предявили иск срещу К. К. и Л. К. за освобождаване на помещенията и предаването държането на апартамент на третия етаж (първи над галерията) в западното крило на сградата на ул. Св. К. и М. № 4* в гр. С.. О. са бивши наематели на жилището, а ищците- реституирани собственици по ЗВСОНИ. С решението на Софийския районен съд, 41 състав от 6.V.1997 г. по гр.д. № 7071/1996 г. искът, квалифициран с правно основание от съда по чл. 233 ал.1 от ЗЗД е уважен изцяло.
Софийският градски съд, ГК, ІІ-в отделение с решение от 15.ІІ.2004 г. по гр.д. № 4130/2002 г. е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото на СРС за произнасяне по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Това решение е обжалвано от ищците и с решение № 1* от 17. Х.2006 г. постановено по гр.д. № 1810/2005 г. на ВКС, ІV-а гр. о. е отменено въззивното решение и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на спора с решение от 9.VІ.2008 г. СГС, ІІ-б въззивен състав по гр.д. № 3452/2006 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е отхвърлил иска с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД в съответствие с правната квалификация на отменителното решение на ВКС. Този извод е формиран поради установеното от съда отсъствие на предпоставките по чл. 3 от ЗВСОНИ за възстановяване собствеността на процесния имот, тъй като ищците не са провели успешно процедура по чл.4 ал.3 от ЗВСОНИ, поради което не са установили собствеността си върху процесния имот.
По допускане на касационното обжалване ищците са формулирали процесуално правните въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК както следва: 1. Доколко в производството по чл. 233 от ЗЗД от ищеца се изисква доказване по несъмнен начин на правото на собственост?; 2. Доколко ответниците могат в такова производство чрез възражение да провеждат отрицателен установителен иск за собственост; и 3. Доколко страна може да упражни правата на трето лице, от които произтичат нейните права. От тези въпроси единствено посоченият в т.1 от жалбата има отношение към изведените от съда в обжалваното решение правни изводи, докато останалите имат само абстрактно процесуално значение, без връзка с конкретните процесуални действия на страните по спора.
При положение, че ищците, за да обосноват своите права върху процесния имот срещу намиращите се в него заварени наематели сем. К. , се позовават на реституционния закон ЗВСОНИ, именно в контекста на неговите разпоредби следва да се търси отговор на въпроса дали те имат качеството на наемодател, за да се възползват от правните възможности по чл.6 ал.2 изр.3 от същия закон. Именно това качество липсва на ищците, тъй като не са провели успешно процедурата по чл. 4 ал.3 от ЗВСОНИ, за да установят правата си върху конкретния имот. Поради това макар и в споровете по чл. 233 ал.1 от ЗЗД да не е необходимо установяването правото на собственост на наемодателя, в настоящия случай не би могло да се игнорира липсата на активна легитимация на ищците по този реституционен закон при положение, че те са получили друг недвижим имот на ул. Б. № 27 в гр. С. срещу отчуждения по ЗОЕГПНС имот на ул. “С” № 4* За да се възползват от правната фигура на наемодател, те трябва да установят, че са реституирани собственици, така че облегчения доказателствен ред при иска с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД относно правото на собственост в конкретния случай няма практическо значение. Наемодател в този случай би могъл да бъде само реституиран собственик (респ. наследник на такъв).
В обжалваното с касационната жалба решение съдът е игнорирал приложените от двете страни по спора съдебни актове – решението на СГС, ІVа отделение от 10.І.2005 г. по гр.д. № 1571/2004 г., представено от пълномощника на ищците по делото, както и представените от ответниците решения на ВКС на РБ – № 1* от 12. Х.2007 г. на І г.о. по гр.д. № 1332/2006 г. и решение № 646/ 26.VІ.2007 г. по гр.д. № 473/2006 г. на V г.о. на ВКС, които са по спорове, за които поставеният въпрос за собствеността върху процесното реституирано жилище има правно значение. Страните по тези дела не съвпадат напълно със страните по настоящото дело, но с оглед разпоредбата на чл. 220 ал.1 от ГПК(отм.) те са задължителни не само за страните по тях и техните наследници и правоприемници, но и за съда, който ги е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. Необсъждането на посочените съдебни актове от въззивния съд представлява нарушение на процесуалните правила – чл. 188 ал.1 и 2 от ГПК(отм.) и обосновава необходимостта от допускане на касационно обжалване на решението на СГС, тъй като въпросът за собствеността върху процесния имот, държан от ответниците по делото като бивши наематели, има съществено значение за изхода на спора, с който ищците са сезирали съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав от 9.VІ.2008 г. постановено по гр.д. № 3452/2006 г.
УКАЗВА на жалбоподателите Л. К. В., Д. А. М., Т. А. М. и М. А. М. от гр. С., бул. С. № 104 в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ за платената такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: