7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
[населено място] ,16,07,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3137 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по две касационни жалби на А. В., М. В. и Л. Б. против решение № 78/ 21.01.2014 год. по гр.д.№ 3543/2013 год.,допълнено с реш.№ 543 / 21.03.2014 год. по същото дело на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд,постановено на 22.02.2013 год. по гр.д.№ 5562/2010 год., коригирано с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 19.06.2013 год..Всяка от двете касационни жалби изхожда от различен процесуален представител, упълномощен от всички касатори и като подадени в срок следва да бъдат съобразени.С потвърденото решение са отхвърлени исковете на касаторите против [фирма],за осъждане ответника да плати,на основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ,обезщетение за търпими неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, причинено по вина на водач на застрахован при ответника,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„автомобил.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон,досежно решаващия извод на съда за отхвърляне на исковете поради надвишаване на застрахователната сума,договорена в застрахователната полица до размера от 130 000 лева при две и повече увредени лица,с оглед изплатени на пострадали от същото застрахователно събитие и трети за спора лица,застрахователни обезщетения изчерпващи същата.Оспорват и правилността на извода,че в такава хипотеза съдът не е задължен да съобрази броя на претендиращите обезщетение лица и присъди пропорционални /съразмерни/ обезщетения на всяко от тях,до размера на застрахователната сума.Касаторите излагат и доводи за неправилност на въззивното решение,поради съобразяване в размера на застрахователната сума и начислимите – върху изплатените на трети за спора пострадали лица обезщетения съответно от 90 000 лв. и 10 100 лв. – лихви за забава , считано от датата на увреждането,с които именно лихви изплатените обезщетения възлизат на 242 080,81 лева.
Ответната страна [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,настоящият състав съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на СГС с решаващия извод,че изплатените – на трети за спора,пострадали от същото застрахователно събитие и ангажиращи застрахователната отговорност на същия ответник, на основание същото застрахователно правоотношение лица – застрахователни обезщетения,в които обезщетения се включват освен главници по обезщетението и лихви за забава върху същите,считано от увреждането, надхвърлят застрахователната сума по сключената застрахователна полица – 130 000 лева при пострадали две и повече лица / какъвто е процесния случай /.Това съдът е приел за достатъчно основание за отхвърляне на исковете. Приел е, че липсва правно основание за присъждане на обезщетенията в полза на всеки от пострадалите пропорционално /съразмерно / и до размера на застрахователната сума,тъй като влезлите в сила съдебни решения в полза на трети за спора пострадали лица задължават ответника и в този смисъл липсва правно основание за последващото му освобождаване, макар и частично, от отговорност по присъдените обезщетения в полза на ищците по тези искове.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси:1/Следва ли когато застрахователната сума е недостатъчна за репариране вредите в пълен размер на всички пострадали,обезщетението да се намали съразмерно ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 149 по т.д.№ 1031/ 2009 год. на І т.о. ВКС; 2 / Следва ли при определяне на обезщетение и съобразяване размера на застрахователната сума , до която е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„,да се включва и обезщетението за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва ? – въпросът зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3/По какъв начин се намаляват съразмерно обезщетенията при няколко увредени лица,когато същите са предявили претенциите си в различни съдебни производства ? Обвързва ли със сила на пресъдено нещо неучаствалите в производството пострадали лица съдебното решение,по искове на други пострадали от същото застрахователно събитие лица,ангажиращизастрахователната отговорност на същия ответник и на основание същото застрахователно правоотношение и съответно какво качество имат всички тези увредени лица – са ли задължителни и необходими другари по осъдителни активно субективно съединени искове срещу един и същ застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и обусловен от позитивен отговор на първия от поставените въпроси.В съпътстващите касационна жалба и изложение по чл.280 ал.1 ГПК на друг процесуален представител на ищците,в аспект на идентични касационни доводи и формулирани различно въпроси,но с идентичен с предмета на преждепосочените въпроси предмет, е цитирана и противоречаща с въззивното решение каузална съдебна практика : реш.№ 520 по гр.д.№ 827 / 2004 г. на ІІ т.о. ВКС,реш.№ 834 по гр.д.№ 917 / 2009 год. на САС, реш. № 1048 / 2001 год. на ІV г.о. ВКС и реш.№ 860 / 1981 год. на ВС . С второто изложение по чл.280 ал.1 ГПК по всички поставени въпроси формално се поддържа и хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от поставените въпроси, кореспондиращ и с въпрос от второто изложение по чл.280 ал.1 ГПК – Изчерпване на застрахователната сума съставлява ли самостоятелно основание за отхвърляне на иска за изплащане на застрахователно обезщетение ? – покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като решаващият извод на въззивния съд е именно в позитивен отговор на така поставения въпрос, респ. в отказ да се намалява съразмерно дължимото на всеки от пострадалите лица застрахователно обезщетение предвид ограничението в отговорността на застрахователя до размера на застрахователната сума.Необоснован се явява,обаче, с цитираните във всяко от изложенията съдебни актове , допълнителен селективен критерий в която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Решение № 149 по т.д..№ 1031 / 2009 год. на І т.о. на ВКС дава задължителен за въззивната инстанция отговор за задължително съобразяване размера на застрахователната сума при определяне на дължимото обезщетение,в смисъла споделян и от въззивния съд в настоящия случай – че отговорността на застрахователя подлежи на ангажиране до размера на застрахователната сума , а за разликата легитимиран да отговаря е делинквента.Противен на този отговор е дал въззивния съд,чието решение е било предмет на касационния контрол,приемайки че не се явява обвързан от размера на застрахователната сума и присъждайки застрахователно обезщетение съобразно релевираните обстоятелства и представените за това доказателства.В конкретния случай,обаче,самият застраховател,сезиран с претенциите на всички пострадали от застрахователното събитие,е определил обезщетения по съразмерност и заделил за всеки от пострадалите суми в обезщетение,в рамките на която именно заделена сума касационната инстанция е приела,че следва да се ангажира отговорността му,отхвърляйки иска на пострадалата ищца.Според настоящата инстанция даденото от състава на ВКС разрешение не съдържа отговор на правния въпрос в съответствие със спецификата на настоящата хипотеза, на което акцентира и ответника в отговора си на касационните жалби,а именно : че е бил сезиран с претенциите на всички пострадали лица по съдебен ред,респ. не е имал възможността да съобрази предварително и задели съразмерно на всички пострадали лица обезщетение до размера на застрахователната сума.С това обстоятелство същият оспорва и възражението за обусловена от собствената му забава отговорност за забавено плащане на обезщетението,считано от увреждането.Подобно разрешение не се съдържа и в останалите цитирани от касаторите съдебни решения – казуална съдебна практика.В реш.№ 834 по гр.д.№ 917/2009 год. на Софийски апелативен съд,влязло в сила,е разгледана хипотеза на договорени от застрахователя с част от пострадалите лица застрахователни обезщетения,което споразумение съдът е счел непротивопоставимо на останалите пострадали, претендиращи обезщетение по съдебен ред.Липсва необходимия обективен идентитет в значимите за отговора на правния въпрос факти по така разрешения в цитираното решение и настоящия правен спор,доколкото в случая се противопоставя задължителната сила на съдебното решение,обвързващо застрахователя да плати до размера на присъденото в полза на третите лица.Несъстоятелно е и обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с формално цитиране на разпоредбата . Съгласно задължителните указания на т.4 ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,хипотезата предпоставя посочване на непълна,неясна или противоречива правна норма,обусловила противоречива съдебна практика или непротиворечива,но неправилна такава, като неправилността се обосновава с промяна в законодателството или като резултат от развитието на обществените отношения.Очевидно касаторите сочат на неразрешена от законодателя хипотеза, но непълнотата на закона не винаги предпоставя попълването му чрез тълкуване,а само когато са налице предпоставки за прилагането му чрез аналогия на закона или на правото, каквото обосноваване касаторите не са мотивирали.Съдът не е оторизиран да нормотворчества,а единствено да тълкува волята на законодателя,вкл. да попълва – чрез аналогия на закона или на правото – празнотите в закона.Посочените съображения касаят всички формулирани въпроси,досежно обосноваването им с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,вкл. процесуалноправните относно вида на другарството между всички пострадали от едно застрахователно събитие и основаващи исковете си на отговорността на застрахователя по идентично застрахователно правоотношение лица.
Вторият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия имплицитно се съдържа в съобразяване от въззивния съд в размера на застрахователната сума,до който е ограничена отговорността на застрахователя и издължените лихви за забава, при размер на изплатена в полза на трети лица общо сума от 100 100 лева и застрахователна сума от 130 000 лева. Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с приложеното решение № 834 по гр.д.№ 917/2009 год. на Софийски апелативен съд, в което и при идентично възражение за ограничена до размера на застрахователната сума отговорност на застрахователя / чл.405 вр.с чл. 396 вр. с чл.390 ал.5 отм. ТЗ / съдът е съобразявал размер на дължимо застрахователно обезщетение,изключая размера на присъдима върху същото законна лихва,считано от увреждането.В тази си част съдебното решение разкрива необходимия с фактите,релевантни за отговор на правния въпрос в настоящия спор,идентитет, давайки противоположен на същия отговор спрямо тук дадения от въззивния съд,при това в идентична хипотеза на иск по чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ .
Следователно касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,обоснована с реш. № 834 по гр.д.№ 917/2009 год. на САС,по правния въпрос : Следва ли при определяне на обезщетението и съобразяването му спрямо размера на застрахователната сума,до който е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„,да се съобразява към размера на същото и размера на обезщетението за забавено изпълнение,съизмеримо със законната лихва върху застрахователното обезщетение, считано от увреждането ?. С други думи – за установяване изчерпването на застрахователната сума съобразяват ли се само дължими застрахователни обезщетения или и дължими обезщетения за забава съизмерими с лихви за забава , считано от увреждането ?
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 / 21.01.2014 год. по гр.д.№ 3543/2013 год., допълнено с реш.№ 543 / 21.03.2014 год. по същото дело, на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: