РЕШЕНИЕ
№ 584
гр.София, 03.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска…………………. гр. дело №1090 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.“а“ ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Ж., М. А. И. и С. К. Ц. и З. И. А., от гр. В., и касационна жалба на Ж. С. Ж. от с.гр. срещу решение от 04.06.2007 год., постановено по гр.д. № 1148/2005 год. на Варненския окръжен съд ,с което е оставено в сила решение, постановено по гр.д. №3779/2004 год., с което по молба на М. Л. Х. срещу етажните собственици Е. Д. Ж.,Ж. С. Ж., М. А. И. , С. К. Б. , З. И. А. , А. М. А. , В. М. С. ,Г. А. Д., Н. И. Т., А. Т. А. и С. А. М. са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на етажните собственици на обекти в жилищната сграда, находяща се в гр. В., бул. „. №34, проведено на 30.08.2004 год. на осн. чл.15 ПУРНЕС / отм./ на ищцата са присъдени разноски.
С първата касационна жалба се застъпва становище, че въззивният съд неправилно в закрито заседание от 04.01.2006 год. е конституирал като страни по делото останалите етажни собственици , които не са взели участие в производството пред районния съд, вместо да обезсили като недопустимо или да отмени решението на районния съд като постановено при съществено процесуално нарушение и да постанови ново решение по съществото на спора. Правят се оплаквания, че съдът необосновано е приел наличие на нарушена процедурата по свикване на Общото събрание . Посочват, че в обжалваното решение не е обсъден довода им, че събранието е било свикано от 1/5 от собствениците на отделни обекти в сградата , а именно от Е. Ж. и А. М. , което е в съответствие с разпоредбата на чл.6,ал.2 от ПУРНЕС, както и че неправилно е приел, че събранието не е проведено при необходимия кворум. Касаторите молят решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Касаторът Ж. С. Ж. прави оплаквания, че съдът неправилно го е включил в списъка на собствениците на обекти в етажната собственост, доколкото апартамента е лична собственост на неговата съпруга. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, поради което решението постановено по отношение на него е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че Е. Ж. не е управител, както и че реда за свикване на Общото събрание е бил спазен, доколкото е свикано от 1/5 от етажните собственици. Прави оплакване, че при преценка на кворума, при който е проведено събранието съдът не е отчел обстоятелството, че е бил упълномощен от В. С. да я представлява на това събрание. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответницата по касационните жалби М. Л. Х. оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. П. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Ответниците по касационната жалба на Ж. С. Ж. – Е. Д. Ж., М. А. И. и С. К. Ц. и З. И. А., всички от гр. В. не оспорват касационната жалба.
Останалите ответници по касационните жалби К. И. С., М. К. С. и А. К. С. / конституирани на мястото на В. С. , като нейни наследници/ Г. Д. , Н. Т. , А. А. и С. М. , не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема
следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни имащи право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Изложените доводи и оплаквания и в двете касационни жалби обосновават касационните основания за отмяна по чл. 2186, б.“в“ ГПК – нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от една страна общото събрание не е свикано по предвидения в чл.6,ал.1 от ПУРНЕС ред, доколкото по делото не е установено , че свикалата го Е. Ж. към датата на поканата за събранието, е имала качеството на управител. От друга страна съдът е приел, че въпросите, които са били предмет на разглеждане на събранието са били от компетентността на Общото събрание на собствениците по чл. 4 ПУРНЕС и че на събранието не е бил налице предвидения по чл. 9а,ал. З от ПУРНЕС кворум за да бъдат взети валидни решения. На тези основания съдът е приел, че обжалваните решения са били опорочени и е потвърдил решението на районния съд за тяхната отмяна.
Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба на Е. Д. Ж., М. А. И. и С. К. Ц. и З. И. А., че съдът в нарушение на процесуалните правила е конституирал за пръв път пред въззиваната инстанция , останалите етажните собственици, които не са участвали в производството пред първата инстанция. Доколкото решението по делото следва да бъде еднакво по отношение на всички етажни собственици, същите имат качеството на необходими другари в процеса. С оглед на това и съгл. т.17 от TP №1/2000 год. постановено по гр.д. №1/2000 год. на ОСГК ако всички необходими другари не са били конституирани в първата инстанция , същите следва да бъдат конституирани от въззивния съд като инстанция по същество ,което в случая е било сторено.
Въззивният съд правилно е приел, че събранието не е било свикано по предвидения в ПУРНЕС ред. Представените пред двете инстанции доказателства не установяват качеството на управител на касаторката Е. Ж. Такъв е бил избран на последващо събрание, проведено на 13.09.2004 год., видно от представения пред въззивната инстанция протокол. Наведените в двете касационни жалби твърдения ,че събранието е било свикано при усл. на чл. 6,ал.2 от ПУРНЕС по искане на 1/5 от собствениците е голословно и не намира опора в доказателствата по делото. Видно от представената пред първата инстанция покана, събранието е било свикано еднолично от Е. Ж. Обстоятелството, че в дневния ред е бил включен въпрос, поставен друг етажен собственик – А. М. А. , не може да обоснове извод, че събранието е било свикано от двамата етажни собственици.
Правилни са изводите на възивният съд и относно това, че събранието не е проведено при предвидения в чл.9а от ПУРНЕС кворум. Действително данните по делото сочат на това, че етажната собственост разполага със 9 самостоятелни обекта – девет жилища / /едно от които преустроено в ателие/ и два магазина, а не 10 такива, както е приел въззивният съд . Това е така, доколкото А. Т. А. и Н. Т. се явяват собственици на един апартамент, независимо, че правата си в него са придобили на самостоятелно основание. Съгласно чл. 7а от ПУРНЕС, в общото събрание , собственикът на един или повече самостоятелни обекти / жилище, ателие, гараж и др./ има право на един глас , а съсобствениците заедно имат право на един глас. При съпружеска имуществена общност съпрузите заедно имат право на един глас като правото на глас се упражнява от съсобственика, съпруга или техен представител , който присъства на събранието. По делото няма данни някой от етажните собственици да собственик на няколко самостоятелни обекта в етажната собственост. При това положение за да е налице изискуемия от закона кворум, в събранието е следвало да участват седем / 7 /собственика или техни пълномощници. Видно от протокола на събранието са присъствали А. М. А. , А. М. , Е. и Ж. Ж. , Н. Т. и К. Б. като ползувател и пълномощник на дъщеря си М. И. . Последната няма право на глас , доколкото заедно със съпруга си К. Т. Б. са дарили на дъщеря им С. К. Б. собствения си апартамент , находящ се в процесната сграда / нот. акт №93, том II, per. №3639, нот.д. №228/2001 год./и са запазили правото на ползване върху него пожизнено, но по делото няма данни С. Б. да е упълномощавала майка си К да я представлява на общото събрание. Ж. Ж. е имал право да участва в гласуването като пълномощник на В. С. , за което по делото е представено пълномощно, макар и това да не е изрично посочено в протокола. Същото се отнася и за А. М. , която е разполагала с пълномощно от етажния собственик и неин син С. М. При това положение, на събранието са присъствали лично и надлежно упълномощени общо петима души с
право на глас, поради което събранието не е имало необходимия кворум и взетите от него решения са незаконосъобразни.
Неоснователни са оплакванията на касатора Ж. Ж. относно това, че постановеното по отношение на него решение е недопустимо. По делото не е установено дали жилището , което същият обитава е индивидуална собственост на неговата съпруга или представлява семейна имуществена общност.
По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороци водещи до неговата отмяна и същото следва да бъде потвърдено.
Искането на адв. П като процесуален представител на ищцата – ответница по касация – М. Х. за присъждане на разноски е неоснователно. Така както са поискани – за направени транспортни разходи, същите не следва да се присъждат. Съгл. чл.64,ал.1 ГПК /отм./,страната в чиято полза е решено делото, може да претендира само разноските по производството, които не включват пътните разходи на адвоката.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на
III г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 608 от 04.06.2007 год., постановено по гр.д. 1148/2005 год. на Варненския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: