О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.586
гр. София,13.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2073 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане №1210 от 03.07.2017 г. по в.ч.т.д.№56/2017 г. на АС Варна. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №314 от 02.06.2017 г. по ч.т.д.№56/2017 г. на АС Варна на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения за нищожност на разпореждането, поради постановяването му от съдията-докладчик, а не от тричленен състав, евентуално за неправилност, предвид противоречието на разпореждането с нормата на чл.248, ал.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима.
За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че измененото по реда на чл.248 от ГПК определение е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което и с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.последно от ГПК, определението по чл.248 от ГПК също не подлежи на обжалване.
При постановяване на обжалвания съдебен акт, въззивният съд се съобразил изцяло с разясненията, дадени в т.10 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което постановеното от съдията-докладчик разпореждане за връщане на частната касационна жалба е валидно, като същото е и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /респ. съдебния акт, спрямо който е налице произнасяне по реда на чл.248 от ГПК/. В процесния случай определението на апелативния съд, чието изменение е било поискано, е изключено от касационен контрол – с него е обезсилено първоинстанционно определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, а съгласно чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК, в обезпечителното производство на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК подлежат само определенията на въззивния съд, с които първоинстанционното определение е отменено и е допуснато обезпечение на иска. Тъй като посоченото въззивно определение е необжалваемо, не подлежи на обжалване и определението за изменението му по чл.248 от ГПК, до какъвто извод е достигнал и въззивния съд с обжалваното разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1210 от 03.07.2017 г. по в.ч.т.д.№56/2017 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.