ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 586
С., 17.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№355 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №394 от 09.11.11г. по гр.д.№682/11г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение №240 от 08.08.06г. по гр.д.№1405/05г. на Горнооряховския районен съд и е отхвърлен предявеният от А. В. И. против О. Б. С., М. П. Б., Б. П. Б., Л. П. Б., П. Й. С. и Ю. В. С. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото на собственост на ищцата А. И., в качеството и на наследник на В. С. П., съдружник в бившето [фирма], върху 4/5 ид.части от УПИ ХХ-6012 – за производствена дейност и търговия, в кв.246 по ПУП на ИПЗ на [населено място], бивша дървообработваща фабрика, както и 4/5 ид.части от построените в имота сгради.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на съдружниците на бившето [фирма], вписано в търговския регистър при В. областен съд с определение №444 от 23.06.1943г. Ищцата е наследник на съдружника В. С. П., чиято собственост в придобития от дружеството имот е била отнета по реда на ЗНЧИМП/отм./ и възстановена по реда на чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ, а ответниците са наследници на съдружника Ж. С. Д., чиято собственост е била конфискувана с присъда от 02.02.1945г. по н.д.№2/45г. на Н. съд, отменена по реда на надзора с решение №734/10.02.1997г. на Върховния съд на РБ. При съществуването си дружеството е станало собственик на нива с площ от 10 дка, върху която са били построени сгради на производствено предприятие и сега целият имот е предмет на спора по настоящото дело. Този спор се свежда до това какво е било участието на съдружниците в капитала на [фирма].
При разрешаване на спорния въпрос по делото съдът е взел предвид следните данни:
Съгласно т.7 от дружествения договор, основният капитал на дружеството е 2 000 000лв., от които В. П. внася 1500000лв., а Ж. С. – 500 000лв., като Ж. С. следва да внесе и инвентар – каруци и коне, който се записва на дяловата му вноска. В т.10 на същия договор е посочено, че в края на всяка календарна година се установява печалба на дружеството, която се разпределя между съдружниците при равни части. Частта от печалбата, следваща се на Ж. С., се записва на капиталовата сметка за увеличаване на капиталовата му вноска до размера на капиталовата вноска на В. П., а от своя страна В. П. има правото да тегли своята част от следващата му се печалба до изравняване на капиталовите сметки на двамата съдружници.
По въпроса за действителния размер на дяловото участие на съдружниците в капитала на дружеството са обсъдени две групи писмени доказателства – 13 бр. протоколи, изготвени и подписани от двамата съдружници през периода 15.06.1943г. – 24.04.1944г., както и множество документи от периода 1946г. – 1956г., съставени след смъртта на единия от съдружниците – Ж. С., починал на 28.09.1944г., в които се сочи, че участието им е 4/5 за В. П. и 1/5 за Ж. С.. За първата група доказателства съдът е приел, че те се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а за втората група – че са съставени след смъртта на единия от съдружниците, не носят негов подпис, представляват вторични счетоводни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
Като е акцентирал върху уговореното от съдружниците в т.7 и т.10 от дружествения договор, съдът е приел, че тяхното дяловото участие е равно – по Уг ид.част от капитала на дружеството, затова е отхвърлил предявения установителен иск за собственост, който почива на твърдения за неравенство в дружествените дялове.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата А. В. И.. Тя поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил доказателствената сила на писмените доказателства, установяващи реалното дялово участие на съдружниците в събирателното дружество. Съдът не отчел обстоятелството, че още в дружествения договор е предвидено бъдещо изравняване на дяловете на съдружниците, което обаче не е било факт към момента на подписване на договора, а и няма данни да се е сбъднало. Игнорирани били данните в протокол №9 от 01.01.1944г., подписан и от двамата съдружници и следователно – важащ срещу издателите си. Не била зачетена обвързващата съда материална доказателствена сила на официален документ, какъвто е акт за производствена ревизия от 26.11.1948г. на инспектор при МС, ГДЦ-ИФЦ.
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за силата на частен диспозитивен документ, какъвто е дружественият договор и частни свидетелстващи документи, каквито са протоколите от събрания на съдружниците, въззивното решение противоречи на решение №376 от 13.05.2004г. по гр.д.№1659/03г. на ВКС, I ТО и определение №600 от 07.10.02г. по ч.гр.д.№545/02г. на V ГО. На следващо място – като не е зачел обвързващата материална доказателствена сила на официален документ, какъвто е акт за производствена ревизия от 26.11.48г. относно дяловото участие на бившите съдружници, въззивният съд е действал в противоречие с решение №19 от 27.01. Юг. по гр.д.№1523/08г. на ВКС, IV ГО; решение №1263/16.09.57г. по гр.д.№5874/57г. на ВС, I ГО и решение 376 от 13.05.04г. по гр.д.№1659/03г. на ВКС, I ГО, а относно зачитането на изявлението за редовно водени счетоводни книги – в противоречие с решение №413 от 16.08.05г. по т.д.№964/04г. на ТК и решение №155/13.03.07г. по т.д.№917/06г. на ТК
Ответниците в производството не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че въпросът за доказателствената сила на частните документи е от значение за изхода на правния спор. При преценката на писмените доказателства по делото въззивният съд е действал в противоречие с установената практика на ВКС по този въпрос, което е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №394 от 09.11.11г. по гр.д.№682/11г. на Великотърновския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 208,66лв. и да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: