О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 26.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1018 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу решение №2432 от 23.12.2014 г. по в.гр.д.№3405/2014 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение от 02.07.2014 г. по гр.д.№13337/12 г. на СГС, ГО, I-14 с-в, в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 30.10.2009 г., предявен от И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. П. и А. И. П. срещу ЗАД [фирма] е уважен за разликата от 400 000 лв. до 700 000 лв., вместо което искът е отхвърлен за посочената разлика.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалия – млад човек, намиращ се в състояние на „будна кома” след ПТП, настъпило през 2009 г., което състояние не е преодоляно и няма изгледи за възстановяване на физическото и психично състояние на пострадалия. Навеждат се доводи, че в мотивите на съдебното решение не са посочени причините и критериите за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, както и на другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка, с възрастта на увредения, общественото му положение, с интензитета на претърпените болки и страдания и с общото му състояние, както и с практиката на други съдилищата, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, селективни основания.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] и третото лице помагач МБАЛ [фирма], не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 400 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв., въззивният съд е приел, че при категорично установеното вегетативно състояние на пострадалия, т.нар „будна кома”, с неблагоприятна дългосрочна прогноза и трайно пожизнено инвалидизиране и то на млад човек, е трудно да се прецени кой е справедливия размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, като наличието на очевидна обреченост провокира чисто човешка емоция към съчувствие и нагласа за пълно удовлетворяване на претенцията от 700 000 лв., но тази сума може да се приеме като едно цяло и достойно обезщетение за всички вреди, включително и имуществени, за които обаче иск не е предявен, а справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 400 000 лв.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид наличието на визираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато само на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, но не и на основанията по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, а тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2432 от 23.12.2014 г. по в.гр.д.№3405/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.