7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
гр. София, 31 март 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……..….Даниела Околийска………………и в присъствието на прокурора…………..Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1836 по описа за 2013 г.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Т., подадена чрез защитника му адв. Д., срещу решение на Варненски апелативен съд от 29.05.2013г., постановено по внохд 180/12г.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се посочват липса на мотиви на въззивното решение относно мястото на удара; осъждане на подсъдимия по не предявено с обвинителния акт обвинение за навлизане на товарния автомобил в насрещната лента за движение; недостатъци на обвинителния акт, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и кредитиране от страна на въззивния съд на негодни доказателствени средства. Излагат се доводи, че описаните нарушения на правилата за движение не съответстват на приетата за установена фактическа обстановка, с което е нарушен законът. На последно място се изтъква, че наложеното наказание е прекомерно тежко. Алтернативно се предлага подсъдимият да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане или наложеното наказание да бъде намалено. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена.
Срещу решението на апелативния съд е подадена също касационна жалба от частните обвинители Д. А. и С. А. чрез повереника им адв. Я.. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че наложеното наказание на посъдимия не е съобразено с обществената опасност на деянието, както и с генералната превенция като цел на наказанието. Настоява се за увеличаване на размера на наказанието. В пледоарията си пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители – адв Я. поддържа жалбата със същите аргументи и искане.
Представителят на ВКП изразява мнение, че апелативният съд е анализирал подробно доказателствения материал, прецизирал е също квалификацията и наложеното наказание, поради което жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Счита жалбата на частните обвинители за основателна в рамките на правомощията на ВКС по чл.354 от НПК.
Повереникът на частния обвинител Виждан А. – адв. Н. дава становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че е невинен и изразява съжаление за случилото се.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 38 от 04.04.2012г., постановена по нохд № 64/12 г. на окръжен съд гр.Силистра, подсъдимият В. П. Т. бил признат за виновен в това, че на 26.07.2011г. в област Силистра, [населено място] – [населено място], по път Ш-218, километър 13+500м, при управление на МПС – т.а. марка „И.”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се ударил челно с л.а. марка „Опел”, модел „Кадет комби”, с рег. [рег.номер на МПС] , с водач П. С. А. и причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице – на П. С. А., А. А. А., А. Б. А. и Х. М. А., поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение пето, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.36 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимия В. П. Т. било наложено и кумулативно наказание „лишаване от право” за управление на МПС за срок от пет години.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото.
По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 180/12г. по описа на Варненски апелативен съд. С решение от 29.05.2013г., първоинстанционната присъда била изменена, като :
– престъплението било квалифицирано в по – леко наказуемо по чл.343а, ал.1 б.”г” във вр. с чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК;
– срокът на наказанието „лишаване от свобода” бил намален на три години и шест месеца и
– срокът на лишаването от право за управление на МПС бил намален на четири години.
По жалбата на подсъдимия В. Т.
В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебна фази на наказателния процес, както и при анализа и оценката на доказателствения материал от страна на апелативния съд. Постановлението за привличане на Т. в качеството на обвиняем съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.219, ал.3 от НПК. Цитираната норма не поставя изискване за описание в постановлението на фактическата обстановка, при която е извършено деянието. Такова описание се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт, в който са отразени дата, място, скорост на движение на автомобила, както и обстоятелствата при които е възникнало пътно транспортното произшествие. Предявените с обвинителния акт фактически и юридически параметри на обвинението са позволили в необходимата степен на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, поради което не е налице нарушение на правото на защита. Твърденията на защитника за негодност на протокола за оглед на местопроизшествие, албума към него и скицата са били обсъдени от въззивния съд, който основателно ги е отхвърлил. Огледът на местопроизшествието е бил проведен с участието на поемни лица и специалисти – технически помощници, включително съдебен лекар. Всички присъствали при провеждане на това процесуално следствeно действие лица са подписали протокола за оглед на местопроизшествие. Фотоалбумът е изготвен от техническия помощник Ив. В., вписан в протокола за оглед и подпечатан с печат на ОДП – Силистра. В НПК няма процесуална норма която да поставя изискване всички участници в огледа да подпишат фотоалбума и скицата към него, поради което липсва основание за отхвърляне на приложенията към протокола за оглед като негодни доказателствени средства. В случая позоваването на допуснато нарушение по чл.202 от Инструкцията за работа и взаимодействието на органите на предварителното разследване не сочи на съществено процесуално нарушение. Инструкцията е издадена при действието на НПК (отм.), като конкретната разпоредба на чл.202 от същата не е съобразена с чл.129, ал.2 от действащия НПК, който предвижда протоколът за следственото действие да се подписва освен от органа, който го е съставил, така и от участници в съответното действие, но само в предвидените от закона случаи. Сравнението на тази разпоредба с нормата на чл.155 – 156 от НПК не налага извод за такава необходимост.
В хода на въззивното съдебно следствие е била назначена и изслушана повторна тройна авто – техническа експертиза. В съдебното заседание на въззивния съд заключението не е било оспорено от страните. В касационната жалба изводите на експертите се оспорват с доводи от технически характер – формула за определяне на скоростта, умора на материала и др., по които касационният съд не може да вземе отношение, тъй като не разполага със съответните технически познания. В тази връзка следва да се отбележи, че скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара е определена не по формула, а на база обективни находки – показанията на скоростомера и оборотомера, които при прекъсване на електрозахранването остават в заварено положение. В конкретния случай според експертите не е налице разместване от инерционните сили, което да повлияе върху точността на показанията на уредите, предвид челния удар при който инерционните сили действат по посоката на движение на товарния автомобил. Тези експертни изводи, основани на обективни дадености, очевидно не са налагали използването на други методи за определяне на скоростта, за каквито се настоява в жалбата. Не могат да бъдат споделени и съображенията, че не било установено точното място на удара между двете превозни средства. Противоречието в тази насока между наличните по делото експертни заключения е било отстранено с назначаването на повторна автотехническа експертиза от въззивния съд, която е дала изчерпателен и категоричен отговор, възприет от съдебния състав. Твърдението в жалбата, че принципно е възможно лентите за движение в двете посоки да не са с еднаква ширина, са неотносими към конкретния казус, доколкото от албума към протокола за оглед на местопроизшествие е видно, че ширината е еднаква. Според заключението на цитираната автотехническа експертиза, ударът между двата автомобила е челен, ексцентричен, с припокриване на предните габарити, при което товарният автомобил навлязъл в насрещната лента с 0.16 м., а лекият автомобил навлязъл в насрещната лента с 0.44 м. Тези констатации на експертите са възприети от въззивната инстанция. Не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че приемайки от фактическа страна навлизането на товарния автомобил с предната част в насрещната лента, въззивният съд е осъдил подсъдимия по не предявено обвинение. В правомощията на въззивната инстанция като последна такава по фактите е да установява нови фактически положения. В случая установените нови факти, свързани с навлизането на т.а.”И.” в лентата за движение на лекия автомобил, не са довели до съществена промяна в обстоятелствата, по които подсъдимият се е защитавал, доколкото обвинението относно допуснатите нарушения на правилата за движение е останало във вида, посочен в обвинителния акт. В този смисъл не е налице осъждане по не предявено обвинение както твърди защитата.
Изводите на апелативния съд, че подсъдимият е нарушил правилата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП, които са в причинна връзка с настъпилото произшествие, се споделят от касационния състав. Подсъдимият е нарушил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, произтичащо от нормата на чл.20, ал.1 от ЗДП, като е допуснал навлизането на автомобила в насрещната лента за движение с предната лява част. Скоростта на движение на товарния автомобил е в рамките на разрешената за движение по път извън населено място, а според заключението на експертизата при тази скорост на движение по прав участък от пътя, същият е могъл своевременно да забележи лекия автомобил и да предотврати удара. Нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП не е свързано с избора на скоростта, а с неизпълнението на произтичащото от същата разпоредба задължение за водача да намали скоростта или да спре при възникнала опасност на пътя. В случая намиращият се на платното лек автомобил „Опел”, е могъл да бъде възприет от водача на товарния автомобил на разстояние по – голямо от опасната му зона за спиране, без значение дали светлините на лекия автомобил са били включени, което е вменявало задължение за подсъдимия да намали скоростта, а при необходимост и да спре. Възникването на опасността в случая произтича от движението на лекия автомобил към средата на осевата линия, с навлизане с около 0.44м. в лентата за движение на товарния автомобил, което подсъдимият е могъл своевременно да забележи, но не го е сторил и не е задействал спирачната уредба. В този смисъл опасността е възникнала обективно в момента, когато подсъдимият е имал възможност да види навлезлия в лентата му лек автомобил, а не в момента в който действително го е забелязал, както се твърди в жалбата. С оглед изложеното подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343 от НК, в което е обвинен, поради което материалният закон е приложен правилно. С решението на въззивната инстанция е бил приложен привилегированият състав по чл. 343а, ал.1 б.”г” във вр. с чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, предвид приетия за установен от въззивния съд факт на оказана помощ от подсъдимия с обаждането му на тел.112, за да съобщи за настъпилото произшествие. Константната съдебна практика е категорична, че по – леко наказуемият състав по чл.343 а от НК е приложим само ако виновният е извършил действия, насочени към спасяване на живота на пострадалия и последният се е нуждаел от това, независимо от степента на причинените му увреждания. В случая въззивният съд не е установил дали непосредствено след произшествието някой от пострадалите все още е бил жив и се е нуждаел от помощ, тъй като от приложените съобщения за смърт е видно, че всички пострадали са починали преди да постъпят в болнично заведение. Този пропуск не може да бъде отстранен чрез връщането на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, предвид невъзможността за утежняване положението на подсъдимия при липса на съответна жалба от частния обвинител.
Твърдението на защитника за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с конкретни доводи, поради което касационният съд не може да вземе отношение по това оплакване.
По жалбата на частните обвинители Д. А. и С. А.
В жалбата на частните обвинители се релевират единствено доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, които се обосновават с генералната превенция на наказанието, предвид зачестилите случаи на тежки пътни произшествия със смъртен резултат. Основна цел на наказанието е преди всичко поправянето и превъзпитаването на дееца, извършил престъпление, като с налагането на санкцията се цели и предупредително – възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия са били отчетени от първоинстанционния съд, който е наложил наказание на Т. от четири години и шест месеца „лишаване от свобода” и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. С решението на въззивната инстанция е приложен закон за по – леко наказуемо престъпление, което закономерно е довело до намаляването на размера на предвидените кумулативни санкции – на наказанието лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца и на лишаването от правоуправление на четири години. В жалбата на частните обвинители не се сочат отегчаващи отговорността обстоятелства , които да не са били взети предвид от съдилищата. В този смисъл липсват основания за увеличаване размера на наложените наказания, поради което жалбата на частните обвинители следва да се остави без уважение като неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Варненски апелативен съд от 29.05.2013г., постановено по внохд 180/12г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: