О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 587
гр. София, 17.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №463/14г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма] -София срещу решение №277 от 21.06.2013 г. на Окръжен съд-Добрич по в.гр.д. №296/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №34 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 2149/2011 г. на РС-Добрич , В ЧАСТТА, с която касаторът като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС е осъден да заплати на Д. К. Л. сумата от 16 039,40 лева-застрахователно обезщетение по полица № [ЕГН] от 21.08.2009 г. и настъпило застрахователно събитие „пожар” на л.а. BMW 740-собственост на ищеца, както и лихва по чл.86 ЗЗД за периода 18.02.2010 г. -09.05.2011 г. в размер на 2023,11 лева и в съответната част за присъждане на съдебни разноски. Подадена е и втора касационна жалба от страна на ЗК [фирма] като трето лице –помагач на ответника срещу същото решение В ЧАСТТА за уважаване на обратните искове срещу него в качеството му на презастраховател в предявени размери на 1500 лева-главница и 1250 лева –лихва за забава уважени частично до размерите 470,40 лева и 1250 лева.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК
Ответникът по двете жалби в писмен отговор изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца Л. и ответника [фирма] -София като застраховател е налице имуществена застраховка „Каско” на МПС по полица № [ЕГН] от 21.08.2009 г. на л.а. BMW 740-собственост на ищеца. В срока на действие на застрахователното покритие, на 09.11.2009 г. автомобилът е бил противозаконно отнет и впоследствие е намерен напълно опожарен от трето неизвестно лице. . При това положение, решаващият съд е приел, че е налице настъпило събитие,което попада под покрит риск”пожар” по сключената застраховка, поради което са без значение уговорките в ОУ на застрахователя раздел Единадесет-римско-т.11, във връзка с т.7 и 4 -, според които при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 24 часов срок да предаде на застрахователя оригиналния регистрационен талон и всички ключове , а също така се задължава да не оставя в МПС ключовете на автомобила регистрационния талон и документите за собственост , доколкото при неизпълнение на тези свои задължения застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Тези възражения имали значение само във връзка с противозаконно отнемане на застрахованото имущество, но не и при пожар. Приел е, че въпреки противозаконното отнемане на автомобила непосредствено преди опожаряването, то липсвала била причинно-следствена връзка между двете събития, поради което застрахователят следвало да отговаря по покрит риск”пожар”, а не за отнемане, респективно опожаряване. Ето защо е счел искът за основателен, а обезщетението е определено въз основа заключението на вещо лице на база първоначалната стойност на погиналото МПС и остатъчната такава.Уважен е частично и обратният иск на ответника-застраховател срещу третото лице –помагач на ответника в качеството му на презастраховател.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за задължението на въззивния съд да обсъди при произнасянето си всички доводи на страните , за начина на определяне наоа дължимото обезщетение при пълно поиване на застрахованото имущество и се позовава на противоречие със задължителна практика на ВКС, посочена в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК. По тези въпроси в действителност е налице такова противоречие: по първият въпрос –с ППВС 7/65 и ППВС№1/85 , а по вторият-с Р№37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 г. на Първо т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.
Останалите въпроси в изложението представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, по които ВКС не следва да се произнася в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК с предмет дискрезия зяа допускане на касационно обжалване,според критериите в чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на втората касационна жалба от страна на ЗК [фирма] като трето лице –помагач на ответника срещу същото решение В ЧАСТТА за уважаване на обратните искове срещу него в качеството му на презастраховател в предявени размери на 1500 лева-главница и 1250 лева –лихва за забава и уважени частично до размерите 470,40 лева и 1250 лева въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл. 280 ал.2 ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, което е основание за това, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №277 от 21.06.2013 г. на Окръжен съд-Добрич по в.гр.д. №296/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №34 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 2149/2011 г. на РС-Добрич , В ЧАСТТА, с която касаторът като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС е осъден да заплати на Д. К. Л. сумата от 16 039,40 лева-застрахователно обезщетение по полица № [ЕГН] от 21.08.2009 г. и настъпило застрахователно събитие „пожар” на л.а. BMW 740-собственост на ищеца, както и лихва по чл.86 ЗЗД за периода 18.02.2010 г. -09.05.2011 г. в размер на 2023,11 лева и в съответната част за присъждане на съдебни разноски.
УКАЗВА на касатора ЗАД [фирма] -София да внесе по сметка на ВКС сумата от 361,25 лева държавна такса по касационната жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това и да представи вносния документ за това в деловодството на ВКС.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280 ал.2 ГПК касационна жалба от страна на ЗК [фирма] като трето лице –помагач на ответника срещу същото решение В ЧАСТТА за уважаване на обратните искове срещу него в качеството му на презастраховател в предявени размери на 1500 лева-главница и 1250 лева –лихва за забава.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.