Р Е Ш Е Н И Е
№ 587/2009 г.
София, 06.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. д. № 1811 / 2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218 и ГПК / отм./ и чл.218а б.”а” ГПК / отм./.
Д. П. Л. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 87 от 09.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 327/2007 година на Старозагорския окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото е обезсилено Решение Nо 88 от 28.07.2005 година постановено по гр.д. Nо 1575/2003 година на Старозагорския районен съд по уважения срещу „Е”А. / Банка П. България АД/ ревандикационен иск за предаване владението на 30 кв.м., представляващи част от нива от 1 дка, имот пл. Nо 1174 по плана от 1951 година и производството по делото е прекратено. Поддържа се , че решението на въззивния съд е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./ .
В срока по чл.218г ГПК / отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника и третото лице помагач.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба са подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция , при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил исковото производство по заявения ревандикационен иск, приемайки , че процедурата по възстановяване собствеността на процесната земеделска земя – 1 декар не е завършена , поради което и искът е преждевременно заявен.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. Релевираните основания за отмяна са неоснователни.
Съдебното исково производство е инициирано по иска на Д. Л. срещу Е. А. за предаване на основание чл. 108 ЗС владението на собствен недвижим имот-1 дка, уточнено в последствие на 30 кв.м. попадащи в терен , имот пл. Nо 1174 по плана от 1951 година , отреден за НПСП „Д”, продаден през 1998 година на банката.
Като наследник на покойния П. Т. П. / п. 1988 г./, със съдебно решение Nо 52 от 29.10.2001 година по адм.д. Nо 4133/ 2000 година на СтРС, на основание чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , на ищцата- Д. П. Л. е възстановена собствеността на ЛОЗЕ от 1 дка в м.”М” в строителните граници на гр. С., както и на ЛОЗЕ от 2.5 дка в същата местност. В последствие е издадено Решение на ПК С. З. Nо 518552 от 17.12.2001 година, на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на земеделски имот 3.500 дка в съществуващи, стари реални граници, попадащи в строителните граници на гр. С. м.”М”, имот Nо 1174 от КП от 1951 година / без индивидуализация на границите на имота./
При данните по делото, че процесните 30 кв.м. / за останалите 970 кв.м. е направен отказ от иска/ попадат в индустриална и складова зона „Голиш , но липсва завършена процедура по попълване на кадастъра с тях, законосъобразно решаващият съд е приел, че искът за защита на непризнатото по съответния административен ред , при незавършената реституционна процедура, право на собственост , е недопустим. Като част от недвижим имот , претендирана като реална , самостоятелна част от възстановена земеделска собственост , защитата на правото на собственост може да бъде реализирана само и доколкото обекта на защита е индивидуализиран . Решението на въззивния съд е изцяло съобразено с указанията с отменителното решение на ВКС в насока , че е недопустимо смесване елементите за индивидуализация на претендирания имот по различни териториално-устройствени планове.
Правилно е прието, че представената по делото Скица на целия възстановен имот , не може да бъде възприет като годно доказателствено средство за индивидуализация на ревандикираните 30 кв.м. като реална част от имот, собственост и във владение на ответното търговско дружество, без съответното му обособяване според действащите правила на устройство на територията. Правилно , без да игнорира тази скица , но и без да може да я зачете като годно по заявения иск доказателствено средство , съдът е направил извод , че няма завършена процедура по реституцията на имота по ЗСПЗЗ и правото на собственост не е възникнало, като е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил делото.
Правилно е решението на съда и в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 64 ал.2 ГПК / отм./ е приложена според точния смисъл на закона- размера на дължимите и присъдени разноски зависи от изхода на делото/ а не от размера на защитения материален интерес/ и тяхното доказване, че са направени именно за защита на спора по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./ и чл. 218и ГПК / отм./, състав н ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 87 от 09.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 327/2007 година на Старозагорския окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото е обезсилено Решение Nо 88 от 28.07.2005 година постановено по гр.д. Nо 1575/2003 година на Старозагорския районен съд по уважения срещу „Е”А. / Банка П. България АД/ ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на 30 кв.м., представляващи част от нива от 1 дка, имот пл. Nо 1174 по плана от 1951 година и производството по делото е прекратено.
Решението е постановено при участие на „Д”А. гр. С. в процесуалното качество на трето лице – помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :