Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1859_17_opr_288_124gpc_152zzd@165(2)gpc_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 12.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 01.11.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 1859 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба от С. Г. Г. срещу въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 937 /05.12.2016 г. по гр.д. № 3280 /2016 г. на Сливенския районен съд, г.о., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя С. Г. Г., че В. И. В. е собственик на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. И. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК и въз основа на тях е приел за правилни и правните му изводи за сключен между страните по делото договор за паричен заем, който е бил обезпечен чрез прехвърляне от ответника на ищеца на правото на собственост на процесния апартамент с уговорка за обратно изкупуване и че тази сделка е нищожна поради противоречие със закона – чл.152 вр. чл.209 ЗЗД. От което е приел и крайния извод, че ищецът е собственик на процесния апартамент.
Касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос, уточнен от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : допустимо ли е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот (продавач) при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство” да доказва в съдебен спор с другата страна по договора (купувач) единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни, което е забранено с нормата на чл.152 ЗЗД?
Въпросът е обуславящ. въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел за установена такава уговорка единствено въз основа на свидетелски показания.
Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 205 от 25.11.2013 по гр.д. 3243 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е даден отрицателен отговор на процесуалноправния въпрос: дали при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство”, страната по сделката (по договора за покупко-продажба на недвижим имот) може да доказва нейната привидност с други доказателствени средства. По делото съдът е разгледал възражение за привидност на договора за покупко-продажба на процесния имот, основано на твърдение, че договорът прикрива съглашение за удовлетворяване на кредиторите по договора за заем (ищците), което е недействително по чл.152 ЗЗД.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 117.31 лева.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на жалбоподателя С. Г. Г. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 117.31 лева (сто и седемнадесет лева и 31 ст.) за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.