Р Е Ш Е Н И Е
№ 588/2009 г.
София, 08.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. д. № 1869 / 2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218 и ГПК / отм./.
И. Л. Л. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 457 от 10.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 802/2006 година на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 256 от 4.10.2006 година по гр.д. Nо 288/2006 година на Димитровградския районен съд по отхвърлените положителни установителни искове за собственост, заявени на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу О. Д. и търговско дружество „Й” О. гр. Д.. Поддържа се , че решението на въззивния съд е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК / отм./ не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените положителни установителни искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, приемайки, че въпреки наличието на решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността на земеделски земи, реституционната процедура е може да породи вещно-правни последици, след като възстановените земеделски земи се намират в строителните граници на града, извършено е отчуждаване по ЗПИНМ преди обобществяването на собствеността в блок на ТКЗС , а в последствие като държавна собственост терена и постройките са надлежно включени в капитала на търговското дружество- ответник. За пълнота на изложението и с оглед на тезата на жалбоподателката- въззивник, е разгледана и хипотеза на включване на земите в ТКЗС, но отново е приета неприложимостта на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ поради преотреждането на земеделската земя за обществено мероприятие.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. Релевираните основания за отмяна са неоснователни.
Съдебното исково производство е образувано по иска на И. Л. Л. срещу О. Д. и „Й”О. гр. Д. да бъде признато за установено, че тя е собственик , на основание реституция по ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот- 920 кв.м. бивша нива , понастоящям имот Nо 3769 по КП на гр. Д. от 1951 година.
Като наследник на покойния Л. М. Л. / п. 1963 г./, със съдебно решение Nо 134 от 28.02.2001 година по адм. д. Nо 1301/2000 година на РС Д. , на основание чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , е била възстановена собствеността на 920 кв.м. , имот 3769 по КП на гр. Д. от 1951 година . В последствие на наследниците на Л. Л. е издадено Решение на ПК –Димитровград/ ОбСЗГ/ Nо 28244-б от 11.03.2002 година, на основание чл. 18ж ал.1 и чл. 18 з ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на имот от 920 кв.м. , находящ се в строителните граници на града , част от имот пл. Nо 3769 по КП на града от 1996 година.
По искането на наследниците на Л. Л. е постановен отказ на Кмета на О. Д. за попълване на кадастралната основа на кв. 166 , парцел ****span>II отреден за „О” с възстановения по ЗСПЗЗ имот, след като съставения констативен акт от 08.04.2002 година на основание чл. 86а ППЗТСУ е оспорен от ответника „ текстил” О. , заявил претенции за собственост , на основание закупен терен на ПЕК- Д.
При данните по делото, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че процесните 920 кв.м., като част от имот пл. Nо 3769 по КП от 1998 година , падат в строителните граници на града, в терен от 19.5 дка, застроен със сгради-склад временно строителство, цех конфекция, моделиерна , цех преподготовка, сграда автотранспорт, павилион и трафопост. На базата на категоричните данни , че имотът е предоставен за ползване на Завода за полиестерна коприна- Д. , в последствие включен като ДМА в капитала на „Т” ЕАД гр. Д., регистрация по ф.д. Nо 33/1991 година на Хасковския ОС и продаден на ответното търговско дружество- договор за покупко-продажба от 09.02.1998 година , въз основа на Заповед Nо 243/29.05. 1998 година на Министъра на финансите за преминаване на имотите в собственост на купувача „Й” О. , и на база изслушаната съдебно-техническа експертиза за данните за регулационни статут на имота , въззивният съд е направил законосъобразния, логичен и обоснован извод , че процесният имот , като част от терен , собственост на ответника, няма статут на земеделска земя и разпоредбата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ са неприложими.
Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод за необоснованост на изводите на съда и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Изводите на съда , че имотът не е внесен от наследодателя Л в блок на ТКЗС , се базира на данните за влезлия в сила регулационен план на гр. Д. към 1951 година, обособяването на процесния терен като самостоятелна териториална единица- имот пл. Nо 3769 / и по твърденията в самата искова молба/, предполагаща процедура по отчужден по реда на ЗПИНМ , т.е. преди колективизацията на земеделските земи. Реституцията на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ може да бъде проведена само и доколкото страната ищец , легитимираща се като собственик на основание решение на ПК по чл. 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ установи по категоричен начин, при оспорването на този факт от ответника по делото , че имотът, чиято собственост е възстановена като бивша земеделска земя , находяща се в строителните граници на града/ урабанизирана територия/ безспорно е била внесена в блок на ТКЗС и към този момент е била собственост на наследодателя. Данните по делото сочат, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест , като вменил именно на ищцовата страна тежестта на доказването на този факт, а при липсата на доказателства е приел, че същият не е доказан и страната не може да черпи последиците му за спора.
Неоснователни са доводите на касатора , че съдът не е съобразил практиката на съдилищата по приложение на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на закона би намерила приложение при условие, възстановената земеделската земя , попада в урбанизирана територия, застроена с незаконни сгради, но регулационните промени са настъпили след внасяне на земите в ТКЗС и няма акт на органите на държавно управление за трансформиране на правото на собственост от кооперативна в държавна, отредена за конкретно мероприятие. Доколкото по делото е установено, че имотът след промяна на характера на собствеността, преди влизане в сила на реституционните закони от 1991-1992 година , е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие , а в последствие при преобразуването на държавното предприятие във държавна търговско дружество този терен е заприходен като ДМА на фирмата / дружеството/, то правилно е прието , че разпоредбата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ не може да намери приложение , при конкуренцията на основания – чл. 17а от ЗППДОбП/ отм./
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 457 от 10.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 802/2006 година на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 256 от 4.10.2006 година по гр.д. Nо 288/2006 година на Димитровградския районен съд по отхвърлените положителни установителни искове, заявени от И. Л. Л. срещу О. Д. и „Й”О. гр. Д. за собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :