Р Е Ш Е Н И Е
№ 588
София, 09 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 480/2008 година.
На основание чл.419 НПК, във вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК, осъденото лице Р. А. К. е отправил искане, поддържано в съдебно заседание, за възобновяване на в.н.о.х.д. № 520/2008 год. на Пловдивски окръжен съд. Изтъкнати са съображения за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, като е претендирано изменение на атакувания съдебен акт, с намаляване размера на наложеното наказание и приложение института на “условното осъждане”.
В съдебно заседание, представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането на осъденото лице за процесуално допустимо, но неоснователно.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване, взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдена присъда № 46/ 07.03.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 286/08 год.на Пловдивски районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К за извършено престъпление по чл.198, ал.1 и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален”общ” режим на изтърпяване.
Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е постановен на 07.05.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ на 22.07.2008год., т.е. в законоустановения срок.
Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:
Инстанциите по същество след обективно, пълно и всестранно изследване на всички правно значими факти, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, са взели решението си по вътрешно убеждение, ръководени от закона. Изложени са аргументирани съображения за обстоятелствата, които са приети за установени и въз основа на кои доказателства. На базата на подробен анализ на обстоятелствата, свързани с извършеното деяние и неговия автор, е изграден фактическият извод за безспорна идентификацията на подсъдимия, като лицето което е извършило отнемането на инкриминираните вещи, след употреба на физическа принуда.
При установените фактически положения, Съдилищата са извели законосъобразни правни изводи. С деянието си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.198, ал.1 НК.пражнената принуда спрямо пострадалата, е насочена за сломяване на съпротивата ^srsid15623880 й,^p1026^srsid12408433 с цел прекъсване на фактическата власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя такава.
Наложеното на молителя наказание е справедливо определено. Приложението на чл.55 НК, при индивидуализация на наказанието е задължително, с оглед диференцираната процедура, по която е проведено съдебното производство. С този вид и размер се постигат целите на наказанието в личен и обществен план. Не може да бъде удовлетворено искането на осъденото лице за смекчаване на наказателно правното му положение. Обсъдени са семейните и здравословни проблеми на молителя, младата му възраст, оказаното съдействие на органите по разследването и определеното наказание е в достатъчна степен под най-ниския предвиден предел. Не може да бъде игнориран дръзкият начин на престъпното посегателство и не добрите характеристични данни, събрани за осъдения.
На второ място, следва да бъде преценен поставения в искането на осъденото лице въпрос, относно приложимостта на института на “условното осъждане”.
Видно от свидетелството за съдимост на молителя /л.21 от досъдебното производство/, същият е осъждан както следва: 1./ по н.о.х.д. № 1185/02год., със съдебен акт, влязъл в законна сила на 17.05.2003год., е осъден за извършено на 23.03.1996год., престъпление по чл.215,ал.2 НК и му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. 2./С протоколно определение № 170/ 30.09.2003год. са групирани наказанията по двете дела, като по второто е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т3,т.4,т.5, във вр. с чл.26 НК и е определено на основание чл.23,ал.1 НК най тежкото в размер на една година, при условията на чл.66,ал.1 НК-с изпитателен срок от три години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 16.10.2003год. 3./С определение №113/11.05.2006год., по н.о.х.д. № 867/06год. е одобрено споразумение между молителя и Районна прокуратура, с което е признат за виновен К. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1,т.2, б”б” НК-му е наложено наказание “пробация” и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Безспорно от тези данни е видно, че молителят за осъждането/за престъпленията, извършени в реална съвкупност/- по н.о.х.д№ 1185/02год., е реабилитиран по право, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1,т.1 НК. Деянието по н.о.х.д. №867/06год.е наказано с “пробация”, т.е. не е от категорията на тези нови престъпления, при които осъденият задължително “следва да изтърпи отложеното наказание”. От тук следва изводът, че въззивната инстанция неправилно е приела съществуването на “формални пречки”, за приложимостта на института на “условно осъждане”, при недопустимо смесване на основанията за отказа на института. Тук е мястото да се отбележи, че в случаите, когато съдът приеме, че лицето е осъждано, ефективното изтърпяване на наложеното наказание, е свързано с това обстоятелство. От тук следва, че и на друго основание – с оглед възпиращия, превъзпитателен и поправителен ефект на наказанието, не се излагат доводи в същата посока. Но това не означава, че наложеното на молителя наказание лишаване от свобода, не бива да бъде изтърпяно ефективно. При преценка приложението на чл.66, ал.1 НК, следва да се обсъди внимателно взаимната връзка и обусловеност на личната и генерална превенция на наказанието, с отдаване приоритетно значение на първата. По конкретното дело степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца/ с оглед проявената от него упоритост при извършване на престъпни посегателства/, преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, както и с оглед постигане възпиращия ефект на наказанието спрямо останалите членове на обществото, е необходимо откъсването му от семейната и социална среда.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че искането на осъденото лице Р. А. К. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Р. А. К. за възобновяването на в.н.о.х.д. № 520/2008 год. на Пловдивски окръжен съд и изменение на въззивно решение № 200/07.05.2008год. на същия съд
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: