О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 589
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 320/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. С. срещу въззивно решение № 192 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 1893/2004 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 16.07.2004 г. по ф.д. № 39/2004 г. на Софийски градски съд, ФО, постановено по иск на касаторката с правно основание чл.155, т.1 ТЗ и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска й за прекратяване дейността на ТД “Г” О. на посоченото основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторката сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на съществения материалноправен въпрос за “важните причини” като основание за прекратяване на ТД, по въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, според която като такива следва да се разбират и “лошите отношения между съдружниците, които фактически са довели до нефункциониране на органите на управление на дружеството”, както и “когато сериозното и непоправимо разстройство в отношенията между съдружниците прави невъзможен просперитетът на ТД”. Посочва се още, че под “важна причина” ВКС разбира и липсата на дейност на ТД, като в тази насока касаторката се позовава на липсата на доказателства за взети от ОС решения по какъвто и да е било въпрос, като единственото решение е това за продажба на недвижим имот, взето обаче еднолично от другия съдружник поради изключване на ищцата като такава. Като второ основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като развива съображения, че с произнасянето от въззивния съд по въпроса следва ли под “важни причини” за прекратяване на дружество от двама съдружници с паритентно участие в капитала да се счете липсата на съгласие на единия от тях за продължаване дейността на дружеството.
Ответникът по касация “Г” О. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По наведените от ищцата твърдения, че поради притежаваните с останалия съдружник равни дялове не могат да постигнат съгласие за приемане на Решения на ОС, че причина за конфликта била липсата на отчетност от страна на управляващия съдружник К. , който не е свиквал редовни ОС, не е представял отчети , не е представял за одобрение договорите, освен тези за продажба на недвижими имоти, които обстоятелства според ищцата пораждат непреодолимо недоверие с оглед извършваната от дружеството предприемаческа дейност, въззивният съд е приел, че дружеството с регистриран предмет в областта на геодезията, кадастъра и топографията не е спряло да осъществява дейността си, възложено му било от Агенцията по кадастъра да изготвят кадастрална карта и регистри в землището на гр. Л.. Изложени са съображения, че липсата на доказателства за начина на водене на счетоводството, въз основа на които да се извърши преценка дали то е водено редовно, както и на доказателства за накърняване просперитета на дружеството не позволяват да се направи извода, че са налице важни причини по смисъла на закона. Напротив, ТД извършило над 10 продажби на недвижими имоти, реализирало е финансови постъпления, върху половината от които права има ищцата. От правна страна е прието, че когато са създадени обтегнати отношения, каквито са налице в процесния случай, те не могат да обосноват приложението на чл.155,т.1 ТЗ, тъй като основният ориентир са интересите на ТД, а те пряко са свързани с неговата търговска дейност. Изтъкнато е, че дори осъществяването на конкурентна дейност от управителя не е въведено от закона като основание за прекратяване на ТД, а съставлява основание за налагане на имуществени санкции. Наличието на спорове според съда наистина биха се отразили на работата на общото събрание, но решенията му се формират посредством гласуване при спазване изискването за наличие на съответното мнозинство. Счетено е обаче, че съдът не е сезиран с иск по чл.71 ТЗ за защита на членствено право, а с иск, който дава възможност на съдружника да предизвика прекратяване на ТД, но на точно визирано от закона основание, което в случая отсъствало.
Настоящата инстанция приема, че формулираният от касаторката матералноправен въпрос относно приложението на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, според която под “важни причини” за прекратяване на дружеството следва да се разбират и влошените отношения между съдружниците, които са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление. В нарушение на закона и на практиката въпреки направените от въззивния съд фактически констатации за създадените между ищцата и втория съдружник обтегнати отношения, които според него могат да се отразят на нормалното функциониране на общото събрание на дружеството, с решението е прието, че преодоляването им би могло да се осъществи чрез предявяване на иск по чл.71 ТЗ за защита на нарушено членствено право, но тези обстоятелства не представляват “важни причини” по смисъла на чл.151, ал.1, т.1 ТЗ. Изложеното позволява да се приеме, че е налице селективния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обуславящ допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 1893/2004 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора И. Х. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.00 лв., като в същото се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на ІІ-ро т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: