О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 10.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1598 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 100 от 12. 11.2012 год., по т.д.№293/2012 год., в частта, с която е потвърдено решение № 21 от 20.07.2012 год., по т.д.№ 7/2010 год. на Сливенския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр.С. обективно съединени искове: по чл. 327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 29 064 лв., дължима по фактура № 639/28.03.2008 год. с начислен ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2789.57 лв. – обезщетение за забава за периода 28.12.2010 год. – 01.12.2011 год., както и в частта за деловодните разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуално и материалното право, а именно : 1.” Следва ли съдът да обсъди писмено доказателство, за установяване на обстоятелства по делото, след като то не е изключено от доказателствения материал с изрично определение и представлява ли процесуално нарушение изключването му с решението, с което се отхвърля исковата претенция?”; 2. „Представлява ли фактурата, съдържаща всички необходими елементи доказателство, установяващо по несъмнен начин договорни отношения, като правопораждащ факт?”; 3.„Представлява ли недвусмислено признаване на задължението от страна на ответника отразяване на фактурата в счетоводството му, включването и в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата?” и 4.”Представлява ли потвърждение действието на трето лице, без представителна власт за търговеца, отразяването на фактура в счетоводството на последния, включването и в дневника за покупко продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит на същата, по см. на чл.301 ТЗ?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС са посочени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения : № 45/ 15.07.2010 год., по гр.д.№ 536/2010 год. на ІІ г.о.; № 96 от 26.11. 2009 год., по т.д.№ 380/2008 год. на І т.о.; № 30 от 08. 04. 2011 год., по т.д. № 416/2010 год. на І т.о.; № 118 от 05.07.2011 год., по т. д.№ 491/ 2010 год. на ІІ т.о.; № 57 от 07.06.2011 год., по т.д.№ 463/2010 год. на ІІ т.о. и № 51 от 10.02.2012 год., по гр.д.№ 962/2011 год. на ІІ г. о..
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител адв. Х. – САК, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовност, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд, в частта му предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че исковата сума по главната искова претенция, основана на чл.327, ал.1 ТЗ за фактура № 639/28.03.2008 год. е недължима, тъй като съобразно ангажираните по делото доказателства и въведената с чл. 154, ал.1 ГПК доказателствена тежест ищецът не е установил да е доставил реално на ответното ТД описаната в същата стока, а сам по себе си този документ не е основание за плащането на цената, нито доказва вида на сключената сделка. С оглед изхода делото по главния иск е отхвърлена и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При обосноваване на крайния си правен извод за неоснователност на предявения главен иск решаващият състав на Бургаския апелативен съд се е позовал на противоречивите твърдения на самия ищец относно предмета на описаната във фактура № 639/2008 год. стока, чието заплащане е претендирал първоначално, като доставени лозички за засаждане, а впоследствие като бутилки вино, за удостоверяване предаването на последните които е представена складова разписка № 2074/ 30. 11.2005 год., но оттеглена от доказателствения материал по делото след оспорването и от ответника и след конкретизиране на заявената претенцията като такава за неплатена цена на доставени лозички.
Счетено е, че съобразно въведените от ищеца обстоятелства в първоначалната и допълнителна искови молби претенцията му за парично вземане срещу ответника е основана само на процесната издадена и едностранно подписана от него фактура, която дори и да е безспорно осчетоводена от двамата търговци и по нея да е извършено частично плащане от ответника, не е достатъчна, при липсата на конкретни данни за правопораждащия дълга факт, да обоснове правен извод за наличие на основание за ангажиране договорната отговорност на последния по реда на чл.327, ал.1 ТЗ, особено предвид изготвянето на документа три години след посочената от ищеца дата на извършена доставка.
Изложени са съображения, че съществувалите в периода до 2005 год. търговски отношения между страните за доставка на лозови насаждения, породени от сключен помежду им договор за доставка от 2004 год. са окончателно прекратени към 2008 год., поради което при отсъствие на доказателства за приемане на описаната в процесната фактура стока – като доставена на ответника и на първични счетоводни документи за същата, не е доказано наличието на реално извършена доставка, с неплатената цена на която същият да е останал задължен.
Въззивният съд е преценил като ирелевантни за реалното предаване на описаната във фактура № 639/ 2008 год. стока, както и за наличието на твърдяната в исковата молба облигационна връзка между страните извършеното, според неоспореното заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, осчетоводяване на документа в счетоводството на двете търговски дружества, предприетото частично плащане от ответника по иска въз основа на същия и ползвания от него данъчен кредит, като особено съществено значение е придадено на неподписването на документа от представител на дружеството- купувач, на вида на сметката по която стоката е била заприходена в счетоводството на същото и на липсата на данни за извършени от разходи за засаждане на така описаните, за доставени, лозички .
При съобразяване съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд следва, че формулираните от касатора материалноправни въпроси, които всъщност се свеждат до значението на неподписаната от купувача фактура, съдържаща всички необходими реквизити по ЗСч., за доказване сключването на договор за търговска продажба и до значението на отразяване и от купувача в счетоводните му книги и ползвания по нея данъчен кредит от същия, както и за приложението на чл.301 ТЗ в разглежданата хипотеза, имат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че възприетото от въззивния съд разрешение на същите е в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 290 и сл. ГПК, обективирана както в приложените от касатора решения на ВКС,ТК: № 96/2009 год., по т.д.№ 380/2008 год. на І т.о.; № 30/ 08. 04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на касационната инстанция: № 42/2010 год., по т. д.№ 593/2009 год.- на ІІ т.о.; № 211/ 30. 01.2012 год., по т.д.№1120/2010 год. на ІІ т.о.; № 109 от 07. 09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/07.09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и др., налага да се приеме, че в случая е доказано и поддържаното от касатора селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се касае до цитираното в отговора на ответната по касационната жалба страна решение № 62 от 25.06.2009 год., по т.д.№ 546/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, за което се поддържа, че е в обратен смисъл на посочената от касатора задължителна практика и подкрепя изцяло даденото от Бургаския апелативен съд разрешение, то този аргумент е неоснователен. С посоченото решение на ІІ т.о.о на ВКС е прието, въз основа на доказателствения материал по делото, вкл. липса на вписвания за процесната продажба в счетоводството на ТД – купувач, че моментът на узнаване по чл.301 ТЗ е датата на представяне на съответните счетоводни документи в производството пред въззивния съд. Затова, като е зачел надлежно извършеното противопоставяне на ответника по иска, относно подписаната без необходимата за него представителна власт фактура решаващият състав на ВКС,ТК е изградил правен извод, че същата е и негодна да удостовери и осъществените фактически действия по приемане и получаване на стоката от последния, а не такъв е разглежданият случай.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 100 от 12. 11.2012 год., по т.д.№ 293/2012 год., само в частта, за отхвърляне на предявените от [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл. 327, ал.1 ТЗ за сумата 29 064 лв., дължима по фактура № 639/ 28. 03.2008 год. с начислен ДДС и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2789.57 лв. – обезщетение за забава за периода 28.12.2010 год. – 01.12.2011 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе допълнително по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 635.92 лв., като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания в определения срок касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса в указания от съда срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: