Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
[населено място] ,13,05,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 163 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.47 т.4 ЗМТА .
Образувано е по иск на П. П. П., за отмяна на арбитражно решение № 89 / 19.02.2015 год. по арб.дело № 89 / 2015 год. по описа на арбитър Бисерка Газдова, с което е уважен предявеният от [фирма] против П. П. иск и последният е осъден да заплати сумата от 3 589,47 лева – дължима главница по договор за заем сключен на 01.02.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди неуведомяването си за образуваното арбитражно производство – неполучени призовка за заседание,искова молба и приложения към същата, с което счита нарушени конституционно гарантираните си / чл.56 и чл.121 от Конституцията на Република България / права – право на защита, чрез осигуряване равенството му като страна в процеса, гарантиране принципа на състезателност при осъществяване защитата му,както и принципа на законност,което формално визира като нарушение на обществения ред, по смисъла на чл.47 т.3 предл. второ ЗМТА. Предвид същите обстоятелства – неуведомяване за арбитражното производство – невръчена призовка за арбитражното дело, ведно с искова молба и приложения към същата, ищецът обосновава и основание за отмяна по чл.47 т.4 ЗМТА . Намира, че представените доказателства не установяват „опит за доставка”,нито е изпълнено изискването на чл.32 ал.1 ЗМТА за „старателно издирване” на получателя, като акцентира на обстоятелството, че е с призната 100 % нетрудоспособност,в „ положение на легло „ и при постоянно необходима чужда помощ за придвижване и обслужване. Оспорва се и връчването на арбитражното решение, поради същите обстоятелства.Ищецът се позовава и на неравноправност на арбитражната клауза,но единствено като неиндивидуално уговорена, доколкото се съдържа в Общите условия приложими към договора за кредит,към които последният изрично препраща.
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като недопустим,предвид неспазен срок по чл. 48 ал.1 ЗМТА, считано от датата на опит за доставка на арбитражното решение – 26-27 февруари 2015 год.,позовавайки се на чл.13.4 от Общите условия. Оспорва в евентуалност и основателността на иска,на основанието по чл. 47 т.3 пр.второ ЗМТА, тъй като не са нарушени императивни правни норми от такъв порядък,че защитата им да съставлява обществено – значима ценност, както и на основанието по т.4 , тъй като съобщенията в арбитражното производство се основават на специфика, която следва да бъде отчетена , а именно – фингирано връчване на призовки и книжа / чл.13.4 от ОУ /, изключващо приложението на общите правила за призоваване на ГПК, предвид което не е необходимо установяване на фактическо връчване,а единствено опит за доставка на адреса на получателя,посочен в договора, каквито опити – както по отношение на исковата молба и призовката за заседанието на арбитражния съд, така и за връчване на арбитражното решение,са доказани с представените товарителници, респ. обяснения на куриерската служба, извършила връчването.
Искът е предявен от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд ad hoc,като видно от товарителница № 1051005459187 на куриерска агенция [фирма], сочеща опит за доставка на арбитражното решение от 26 и 27 февруари 2015 год., липсва връчване, като по съображения идентични на изложимите по-долу относно неприложимост на фингирано връчване на призовката за арбитражното производство и исковата молба,такова е неприложимо и за връчване на арбитражното решение.С покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Н. М. по изп. дело № 20158410408581 / 2015 г.,връчена на ищеца на 30.09.2015 год. , същият е уведомен за постановеното арбитражно решение,като предвид депозирането на исковата молба на 09.12.2015 год. е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното :
С решение № 89/19.02.2015 год. на арбитър Бисерка Газдова , по арб.д. № 89/2015 год. , П. П. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 3 589,47 лева – дължима главница по договор за револвиращ заем, сключен на 01.02.2013 год.,ведно със законната лихва върху същата, от предявяването на иска до окончателното й заплащане.
Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 13.1 от ОУ,съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем / ДРЗ / , вкл. породените или отнасящи се / но не само /до неговото прекратяване,ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от посочените в същата клауза арбитри,на когото която и да е от страните връчи арбитражното дело. По делото са представени два броя товарителници – № 1051005312475 , с посочен от куриерската служба опит за доставка на дати 6 и 7 февруари 2015 год. / относно пратка, посочена като призовка и искова молба по арб. дело № 89 / 2015 год./ и № 1051005459187, с опит за доставка на 26 и 27 февруари 2015 год. / относно пратка, посочена като решение по арб.д. № 89/ 2015 год./.Видно от писмо изх.№ 3448/27.04.2015 год. на [фирма] – Р.,и двата опита за доставка на арбитражното решение са удостоверени в пощенските книжа на агенцията с причина „отсъствие на получател„,както и че съгласно стандартите на компанията, на адреса е бил поставен стикер „имате пратка„.Такова съдържание,обаче, приложената товарителница не съдържа – няма данни за връчителя , код за причината за невръчване,данни за поставен стикер.В товарителница № 1051005312475 е вписан код за лицето – куриер,както и кода за причина за невръчването,който обаче е напълно нечетлив.Видно от обратните разписки за неуспешно предаване на пратки,за неуспешна доставка на искова молба и призовка на 06.02.2015 год. е посочена причина „отсъствие„, а за опита за връчване на 07.02.2015 год. – че „никой не отваря на адреса„.Ищецът изрично се позовава на факта,че е инвалид, на легло, зависим в придвижването и обслужването си на 100 % от чужда помощ, за което е представил и експертно решение на ТЕЛК.Твърди,че не е променял настоящия си и постоянен адрес, посочен и в договора и на който е бил издирван и обективно не би могъл да го напусне за моментите на доставка, а продължително отсъствие не е удостоверено от връчителя.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира иска основателен по следните съображения :
Формално посочените основания по чл.47 т.3 пр. второ ЗМТА са по същество обосновани с обстоятелства,относими към фактическия състав на чл.47 т.4 ЗМТА.Неравноправността на арбитражната клауза не е обоснована на някое от основанията по чл.143 и съобразно обстоятелства,съгласно чл.145 от Закон за защита на потребителите, поради което няма иск с обстоятелствена част, относима към чл.47 т.2 пр. второ ЗМТА.Ищецът е вложил напълно различен смисъл в разпоредбата на чл. 146 ал.1 ЗЗП, която самостоятелно приложима не е от естество да обуслови неравноправност на договорна клауза, а оттук и нищожност. Неполучаването на призовка,искова молба и приложения към същата, с оглед което е осуетено изобщо участието на страната в арбитражното производство,респ. и подаването на отговор и осъществяване на защита въобще,а не осуетена пълноценна такава,в съответствие с принципите за равенство и състезателност за страните в процеса,са обстоятелства относими към хипотезата на чл.47 т.4 ЗМТА, която е единствено надлежно въведена в процеса.Надлежно въведено обстоятелство , относимо към противоречие на постановеното решение с обществения ред на Република България,предвид гореизложеното, не е налице.
Основателен е искът с правно основание чл.47 т.4 ЗМТА . От събраните доказателства не може да се приеме уведомяване на ищеца за образуваното арбитражно производство , поради което и същият не е могъл да участва в него и да организира защитата си. Съгласно чл.13.1 ОУ на ДРЗ за физически лица, арбитражното производство стартира с връчването – чрез избрания арбитър – на препис от исковата молба и приложенията, на адреса посочен в договора или на последния адрес , за който клиентът, след сключването, е уведомил кредитора и се считат за получени на петия работен ден от деня на изпращането им от арбитъра.Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена за случаите , когато в известието за доставяне е отбелязано , че не са получени поради това,че са отказани / не са приети , не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува , непознат е или е недостатъчен .
Не може да се приеме фингирано връчване на призовката за образуваното арбитражно производство и исковата молба. Причината за невръчването,кодирана в товарителницата и потвърдена от куриерската служба в конкретния случай като – „отсъствие„ и „ никой не отваря„ – формално не попада в хипотезите на невръчване,съгласно чл. 13.4 на ОУ.Втората причина „ никой не отваря „ е логично неотносима към никоя от хипотезите, а първата – логично относима към възможни две от тях – „адресатът заминал„ или „преместен на друг адрес„, доколкото и със сключването на договора самият клиент е посочил изрично адреса за призоваване, предвид което неоткриването му предпоставя единствено последваща промяна.И двете хипотези,обаче, предпоставят наличието не на инцидентно / временно / отсъствие, предвид обичайна делнична дейност / впрочем напълно изключена за ищеца /, за каквото единствено може да се приеме посоченото „отсъствие„ в момента на доставката,а по-продължително такова, макар и без смяна на адреса /„адресатът заминал” / или трайно напускане на адреса,с промяна на местоживеенето / „преместен на друг адрес„/,каквито обстоятелства ищецът отрича именно предвид здравословното си състояние, което доказва.Получаването на съобщенията от ищеца е предпоставено от задължително съдействие на трето лице, неоткриването на каквото,в рамките на два последователни дни,при това по почти едно и също време на деня и без събирането на данни относно действителната причина за отсъствието на адресата,кореспондираща на такава по смисъла на чл.13.4 от ОУ, не може да се квалифицира като „старателно издирване„, по смисъла на чл.32 ал.1 ЗМТА,за да би предпоставило като доказана причина на невръчването неизвестност на местоживеенето или местопребиваването на получателя. Следва да се съобрази,че самата товарителница не е оформена с четливи данни за резултата от опитите за доставка /четлив код за причина на невръчването/, а такива са поставени върху отделни от товарителницата документи. В този смисъл се явява изначално оспорена формалната доказателствена сила на товарителницата,като първичния документ, съдържащ изявление на конкретно лице, относно факта на осъществени от същото, към конкретни дати, опити за доставка и установени, но кореспондиращи с релевантните,според чл.13.4 от ОУ,конкретни обстоятелства при връчването.Поради същите причини – неоформени с данни за връчителя и некодирани за причина за невръчването опити за доставка в товарителница № 1051005459187 – следва да се приеме оборена и нейната доказателствена сила. Още повече, че и по отношение връчването на арбитражното решение не са налице и последващо удостоверени от формален връчител, а не опосредено от трето лице – представляващо куриерската служба, данни относно причините за невръчването на 26 и 27 февруари 2015 год., формално също непопадащи в хипотезите на чл.13.4 от ОУ,коментирани по-горе – „отсъствие„.Ответникът не е доказал промяна в адреса на ищеца, за която да не е бил надлежно уведомен.
Следователно, искът по чл.47 т.4 ЗМТА като основателен , следва да бъде уважен,с присъждане на доказаните като понесени от ищеца разноски – 143,58 лева,каквото не е договореното адвокатско възнаграждение, тъй като пълномощното и договорът за правна помощ не съдържат данни за заплащането му.
Водим от горното,Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 89/19.02.2015 год. по арб.дело № 89 / 2015 год. по описа на арбитър Бисерка Газдова , на основание чл. 47 т.4 ЗМТА.
ВРЪЩА делото на арбитър Бисерка Газдова,за ново разглеждане, на основание чл.49 ЗМТА.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. П. П., на основание чл.78 ал.1 ГПК, понесените в настоящото производство разноски от 143,58 лева .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :