Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр.София, 27.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3684 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 95 от 06.03.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 990 от 01.02.2016 г. по в.гр.д.№ 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г” въззивен състав, за да се провери неговата допустимост.
В подадената от касаторите Й. С. Л. и И. И. Л. чрез адвокат Р. Б. касационна жалба са заявени оплаквания за недопустимост на въззивното решение (касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК), евентуално – за неправилност поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила (чл. 281, т. 3 ГПК). Молят въззивното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на СГС за постановяване на ново, съобразено със сезиращото искане. Евентуално пледират за отменяване на въззивното решение и процедиране в зависимост от наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 293, ал. 3 ГПК.
Ответниците по касация Й. М. П., А. М. П. и Т. М. К. са подали писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират разноски.
Съгласно определение № 189 от 27.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 3683/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в предмета на настоящото произнасяне се включва и проверката за законосъобразността на определение № 8670 от 06.04.2016 г. по в.гр.д.№ 18038/2014 г. по описа на СГС, ГО, II „г” въззивен състав, с което въззивното решение № 990 от 01.02.2016 г. е допълнено в частта за разноските.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:
Производството по разгледания от СГС (в правомощията му на въззивна инстанция по чл. 258 – чл. 273 ГПК) гражданско-правен спор е започнало с предявената от Й. М. П., А. М. П. и Т. М. К. искова молба (ИМ), съдържаща искането да бъде признато за установено по отношение на ответниците (сега – касатори), че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ IV – 101 по регулационния план на [населено място], при съседи улица, УПИ IV – 116, УПИ IV – 102, УПИ IV – 100. Като придобивно основание е посочено „давностно владение, започнало от П. К. П. през 1900 г. до настоящия момент”.
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения относно наличието на предходни регулационен план (РП) от 1929 г., кадастрален план (КП) от 1962 г., РП от 1966 г., КП от 1982 г. и актуален РП от 1990 г., съгласно който процесният имот е индивидуализиран като УПИ IV – 101 от кв. 3 на [населено място]. Посочено е, че владението върху имота е установено от П. К. П. през 1900 г., касае парцел VІ-193 по РП-1929 г. и е упражнявано от него до смъртта му на 25.02.1947 г. Владението е продължено от сина му М. П. К. (наследодател на ищците), а след смъртта на последния е продължено от самите ищци и се осъществява „и понастоящем от тях”, като до 2009 г. е било необезпокоявано. В разписния лист към КП-1962 г. като собственик на имот пл.№ 59 е посочен М. П. К.. По РП-1966 г. за имот № 59 е отреден парцел ІV-51,59. В разписния лист към КП-1982 г. като собственик на имот пл.№ 101 е посочен ищеца Й. М., а отреденият му УПИ ІV-101 по РП от 1990 г. е идентичен с парцел ІV-51,59 по РП-1966 г. През 2009 г. касаторът Й. С. Л. предприел действия, обективиращи претенции относно собствеността, за които ищците узнали през 2010 г. Така те установили, че касаторът (по време на брака му с касаторката И. И. Л.) се е снабдил с НА за собственост на основание давност и отказ от наследство № 24/2001 г., касаещ УПИ IV – 101 от кв. 3 по плана на [населено място], [населено място] (с площ 555 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 70 кв.м.), както и с НА за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 8/2008 г. (за ПИ с площ 32 кв.м., бивша собственост на н-ци на Б. М. В.). Заявено е оспорване на така удостовереното право на собственост, основано на твърдението, че наследодателят на касатора е бил собственик на имот пл.№ 57 по КП-1962 г., който не участва в отреждането, осъществено с парцел ІV-51,59 по РП от 1966 г., а последният е идентичен с УПИ ІV-101 по РП от 1990 г. От своя страна ищците се обърнали към техническата служба на район „Нови Искър”, където им обяснили, че след влизане в сила на РП от 1990 г. са собственици на 300/550 ид.части от УПИ IV – 101, кв. 3, [населено място], без данни за кой парцел е отреждането на останалата част от имота им. По тази причина те се снабдили с НА за собственост на основание давност и наследство по отношение на 300/550 ид.части (КНА № 29/2009 г.), въпреки че държали за себе си целия имот. Мотивирани от изложеното, ищците са формулирали горния петитум, както и искания да бъдат отменени съставените в полза на касатора НА № 24/2001 г. и НА № 8/2008 г. Приложена е скица на ПИ, издадена за ПИ с идентификатор 29430.4705.101 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-18 от 25.01.2012 г. (невлязла в сила за ПИ 29430.4705.101, поради подадена жалба от пълномощника на ищците адвокат С. Х.). С ИМ е представен документа, цитиран в диспозитива на въззивното решение като „извадка от кадастрален план на с . Ж. от 1962 г.” (л. 32 от делото на СРС), който не е официално удостоверен препис от оригинала на КП-1962 г. Като съставител на „извадката” е посочен „вещо лице: инж. Й.Ж.” с положен подпис от името на това лице. С ИМ е заявено искане за допускане на СТЕ, по което СРС не се е произнесъл. СТЕ не е изслушвана и в рамките на въззивното производство.
С решение № 5644 от 30.05.2014 г. по гр.д.№ 47172/2012 г. Софийският районен съд, ГК, 32 състав е отхвърлил предявения от Й. М. П., А. М. П. и Т. М. К. установителен иск за собственост на недвижимия имот, представляващ УПИ IV – 101 по регулационния план на [населено място], при съседи улица, УПИ IV – 116, УПИ IV – 102, УПИ IV – 100.
С обжалваното в настоящото производство решение на СГС е отменено решението на СРС, 32 състав и вместо това въззивният съд е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Й. С. Л. и И. И. Л., че ищците Й. М. П., А. М. П. и Т. М. К. са собственици на основание придобивна давност и наследство на недвижим имот, описан така : „имот пл.№ 59, кадастрален лист 1+2 по кадастралния план на [населено място] от 1962 г., представляващ понастоящем част от имот с площ от 581 кв.м. с идентификатор 29430.4705.101 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед N РД-18-18 от 25.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК и част от парцел IV-101 от кв. 3 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 16-075 от 09.04.1990 г., съгласно извадка от този кадастрален план, намираща се на лист 32 от гр.д.№ 47172/2012 г. на СРС, 32 състав. Иска е отхвърлен „за останалата част от парцел IV-101 от кв. 3 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 16-075 от 09.04.1990 г.”.
Съпоставката между предмета на делото, очертан с исковата молба – от една страна, и произнасянето на съда, обективирано в диспозитива на атакуваното решение – от друга, мотивират настоящата инстанция да приеме, че въззивният съд се е произнесъл по претенция, с каквато не е бил сезиран. Претендирано е право на собственост върху част от земната повърхност, индивидуализирана по последния по време регулационен план на [населено място] от 1990 г., а са признати права върху имот, заснет по кадастрален план, послужил като основа за изработването на предходен регулационен план (този от 1966 г.). При това остава неясно какви са пространствените предели както на признатото, така и на отреченото (с отхвърлителната част на решението) от въззивния съд право на собственост, доколкото цитираната в диспозитива „извадка” нито съдържа съвместяване на КП-1962 г. и РП-1990 г., нито дори е приподписана от съдебния състав, поради което не може да се приеме, че отразеното в нея се инкорпорира в съдържанието на съдебния акт. Отделно от това следва да се има предвид, че е процесуално недопустимо изготвените за нуждите на едно гражданско дело експертиза и приложения към нея да служат като доказателства по друго дело, какъвто е случаят с „извадката” – тя е съставена от вещо лице, но не представлява приложение към прието от районния или въззивния съд доказателствено средство по реда на чл. 195 – чл. 203 ГПК. Изложените в решението мотиви също не допринасят за изясняване съдържанието на формираната правораздавателна воля, дори посредством тълкуване. Предвид това, независимо, че е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, постановеното от съда е неясно в степен, налагаща решението да бъде прогласено за нищожно изцяло, включително в необжалваната от касаторите част, с която е постановено отхвърляне на иска.
Предвид горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 1 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който, преди да пристъпи към постановяването на ново решение, следва да съобрази задължителната практика по т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и да допусне съдебно-техническа експертиза, като даде възможност на страните да участват във формулирането на задачата й. Изслушването на СТЕ (придружена от изготвени за нуждите на настоящото производство графични приложения) за проследяване промените в кадастралния и регулационен статут на процесния имот, записванията в списъците към плановете от 1929 г. насетне /включително относно собствениците на съседните имоти/ и установяване на обстоятелствата, касаещи приложението на одобрените за имота регулационни планове, както и тези по чл. 29 ЗСГ, е необходимо с оглед прилагането на императивни материално-правни норми (чл. 53, ал. 2 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., чл. 40, ал. 2 от ЗПИНМ, чл. 59, ал. 1 и чл. 181 от ЗТСУ и чл. 29 ЗСГ) при заявеното придобивно основание – изтекла придобивна давност и вероятността такава да се изследва спрямо реална част от парцел. Следва да се отстрани и несъответствието между посочените в исковата молба съседи и границите на процесния имот, удостоверени със скицата от л. 38 и ползващия ищците КНА № 29/2009 г.
С оглед изхода по касационната жалба, неправилно се явява и следва да бъде отменено атакуваното с частната жалба вх. № 68770 от 19.05.2016 г. на Й. С. Л. и И. И. Л. определение № 8670 от 06.04.2016 г., с което въззивното решение е допълнено в частта за разноските, като Й. С. Л. и И. И. Л. са осъдени да заплатят на ищците сумата 1 134,47 лв. деловодни разноски при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд, както и сумата 1 305,57 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Разпределението на отговорността за тези, както и за разноските в настоящото производство, следва да се извърши от новия състав на въззивния съд съобразно изхода по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО въззивно решение № 990 от 01.02.2016 г. по в.гр.д.№ 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г” въззивен състав.
ОТМЕНЯВА определение № 8670 от 06.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г” въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: