2
решение по гр.д.№ 2137 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
София, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2137 от 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. П. и Л. Б. К. срещу решение № 1448 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 1674 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1330 от 19.04.2016 г. по гр.д. № 6432 от 2013 г. на Пловдивския районен съд, тринадесети състав в обжалваната му част и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Й. Б. П. и Л. Б. К. срещу М. А. П., Х. С. П., Г. А. К., И. А. К., Ц. П. Т., Е. П. Р. и Г. П. П. иск по чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г. и иск за делба между Й. Б. П., Л. Б. К., М. А. П. и Х. С. П. на следните сгради:
1. Двуетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м., с идентификатор 56784.531.36.1 и
2. Едноетажна сграда със застроена площ от 13 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж, с идентификатор 56784.531.36.2 и двете намиращи се в дворно място с административен адрес: [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор 56784.531.36 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Ответниците М. А. П., Х. С. П. и И. А. К. оспорват жалбата.
Останалите ответници Г. А. К., Ц. П. Т., Е. П. Р. и Г. П. П. не вземат становище по жалбата.
С определение № 602 от 19.12.2017 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал до касационно обжалване решението само в частта му за отхвърляне на иска по чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г.
Касационното обжалване на решението в тази част е допуснато на основание чл.280,ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото.
По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Заключенията на допуснати по граждански дела съдебно-почеркови експертизи се изготвят при сравняване почерка и подписа на изследваното лице в оспорения документ и в други представени от страните документи /така наречения сравнителен материал/. Когато страните не са оспорили представените като сравнителен материал документи, очевидно между тях не е налице спор за авторството на тези документи. Поради това тези документи могат да се използват за сравнителен материал при изготвяне на заключението на съдебно-почеркова експертиза и не поставят под съмнение верността на това заключение. Дори тези документи да са представени в копие, щом няма оспорване от страните на тяхното авторство и вещото лице ги е счело за годни за изследване, те могат да бъдат използвани като сравнителен материал при изготвянето на експертизата. Съответно съдът може да основе извода си за основателност или за неоснователност на направеното оспорване на документа на такова заключение на съдебно-почеркова експертиза.
Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос неправилно е приетото в обжалваното решение, че приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно- почеркова експертиза, според което оспорваното саморъчно завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г. не е било написано и подписано от нея, не следва да се кредитира, тъй като е било изготвено въз основа на негоден сравнителен материал- копия, а не оригинали на документи, съдържащи почерка и подписа на завещателката.
Поради това въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН следва да бъде отменено.
На основание чл.293, ал.3 ГПК делото в тази част следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: даване указания на ответниците по делото, че като лица, които се ползват от саморъчното завещание /наследници на лицето, в чиято полза е направено саморъчното завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г.- С. И. К./, съгласно чл.193, ал.3, изр.2 ГПК в тяхна тежест, а не на ищците, е да ангажират доказателства за доказване автентичността на този частен документ.
При несподеляне на изводите на първоинстанционния съд относно автентичността на завещанието, въззивният съд е дължал даването на такива указания /респективно даване възможност на ответниците да ангажират допълнителни доказателства за автентичността на завещанието/, тъй като първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение по разпределение на доказателствената тежест /в доклада по делото първоинстанционният съд е указал, че във връзка с оспорването на саморъчното завещание доказателствената тежест е на ищците, а не на ответниците/ и именно поради това допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение ответниците не са направили искане за събиране на допълнителни доказателства за автентичността на завещанието в подадените от тях въззивни жалби.
На основание чл.294, ал.2 ГПК по направените по делото пред ВКС разноски следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1448 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 1674 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на предявените от Й. Б. П. и Л. Б. К. срещу М. А. П., Х. С. П., Г. А. К., И. А. К., Ц. П. Т., Е. П. Р. и Г. П. П. иск по чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание на Д. Т. К. от 24.04.2000 г.
ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.