О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 07.04.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1347 по описа на Върховния касационен съд за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Ш., против въззивното определение от 27.01.2017 год. по ч. гр. д. № 3047/2016 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 16.11.2016 год. по гр. д. № 1221/2016 год. на Асеновградския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивския окръжен съд.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на извода за определяне на цената на предявения иск по чл. 109 ЗС, обусловил извода за подсъдност на делото на окръжния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
В изложението към частната касационна жалба се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, обосновани с произнасянето на въззивния съд по правния въпрос „Как се определя цената на иска по чл. 109 ЗС” в противоречие с цитираната и приложена съдебна практика.
Поставеният в изложението правен въпрос е обусловил извода в обжалваното определение, в което въззивният съд приел, че цената на предявения иск по чл. 109 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка на имота, а при липса на такава – от пазарната му цена, което обуславя и родовата подсъдност за разглеждането му като първа инстанция на окръжния съд, поради цената му над 50 000 лв., съгласно чл. 104, т. 3 ГПК.
С оглед противоречивата съдебна практика по горния въпрос, част от която е сочената от касатора, същият е предмет на произнасяне по образуваното с разпореждане на председателя на ВКС т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, т. 1 от същото. Поради това настоящият състав на касационния съд счита, че образуваното тълкувателно дело по обуславящия правен въпрос налага спиране на настоящето производство до постановяване на решение по него /с оглед т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 1347/2017 год. на ІІ г. о. на ВКС до решаване на ТД № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: