Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
София, 07.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 140/2009 година по описа на Първо гражданско отделение.
Производството е по чл. 218и ГПК /отм./
С решение № 314 от 22.01.2009 г. по гр.д. № № 176/2008 година Върховният касационен съд на Република България, петчленен състав е отменил на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК / отм./ влязлото в сила решение № 1* от 27.09.2007 г., постановено по гр.д. № 1222/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение в частта за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС и е върнал делото за разглеждане по същество от Върховния касационен съд.
Предявен е иск от Е. М. М. против Д. Г. И. за предаване владението на дворно място от 690 кв.м. в землището на гр. С., кв.”Г” местността „Н” бивш имот пл. № 7, за който е отреден парцел **** кв.61 . В съдебно заседание на 22.03.2006г. е направено уточнение, че исковата молба е за новонанесения имот пл. № 7* със същата площ.
След предявяване на иска , на 19.04.2003г. е починал Д. Г. И. и на негово място са конституирани наследниците му по закон Л. Д. Г., В. Д. Г. и М. Е. И. .
Т. в исковата молба са, че ищецът е придобил собствеността по реституция на основание ЗВСОНИ, а ответниците го владеят имота без правно основание.
Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца като твърдят, че не е доказано одържавяването на имота по ЗОЕГПНС и правят правоизключващо възражение за придобивна давност.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните намира следното:
С нот.акт № 109/1943г. Милчо Г. М. е закупил нива от 1998 кв.м. Той е починал на 18.05.1967г. и е наследен от съпругата си Р. С. М. и сина си Е. М. М. , който е наследил и майка си след нейната смърт през 1992 г.
С постановление № 2* от 07.07.1950г. на основание чл.11 ал.5 от ЗОЕГПНС са утвърдени решенията на съответните комисии за отчуждаване на одържавени имоти по приложен доклад № 293 от 07.06.1950г., в който е включено и решение по преписка № 1* на Софийската комисия, отнасяща се до имотите на М. Г. М. – апартамент в гр. С. и нива от 5 368 кв.м. в кв. Горна баня. В съставения контролен лист от 28.05.1980г. е указано да се одържави и мястото в Г. баня, което е включено в окончателната сметка за определяне на обезщетение с облигации. На 29.08.1950г. е съставен акт за държавна собственост за нива от 1998 кв.м. в м. Горна баня, м.”Н”. От заключението на вещото лице инж. П е установено, че част от одържавената нива е идентична с имот пл. № 7* включен в УПИ *,747а кв.61 по плана на Г. баня. С договор от 15.12.1961г. на Д. Г. И. е учредено право на строеж на жилищна сграда, което не е реализирано. При извършения оглед на място вещото лице инж. М е констатирал, че в имота е поставена ламаринена барака за земеделски инструменти. Съгласно удостоверение на СО – Район „О” от 14.10.2004г. строежът е незаконен.
При тези фактически констатации Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение прави следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ЗВСОНИ с влизане в сила на закона се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, а с новелата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ О. Д.в.бр. 107 /1997г. се възстановява и собствеността на имуществата, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. , следователно доводите на ответниците, свързани с нарушение на процедурата по ЗОЕГПНС за одържавяването на имота са без правно значение за реституцията и не следва да се разглеждат, тъй като със съставяне на акта за държавна собственост и учредяване на право на строеж имотът е отнет от бившия собственик, което е самостоятелно основание за възстановяване на собствеността. Имотът се е намирал в патримониума на държавата при влизане в сила на закона и не е застроен със законна постройка, следователно съществува реално , за него не е получено обезщетение по чл.4 ал.1 ЗВСОНИ и подлежи на възстановяване. Следователно ищецът е доказал правото на собственост върху имота заснет с пл. № 747а, включен в парцел ****,747а кв.61 по плана на гр. С. баня. Възражението на ответниците за придобивна давност е неоснователно, тъй като до 1997г. тя не се зачита на основание чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ. С предявяването на иска през 1999г. давността е прекъсната и не е текла по време на висящия процес съгласно чл. 115 ал.1 б.”ж” , чл. 116 ал.1 б.”б” ЗЗД . Влязлото в сила отхвърлително решение на ВКС при предходното разглеждане на спора не заличава спирането на давностния срок, защото с отмяната му по реда на чл.231 ГПК/отм./ висящността на процеса е възстановена и са отпаднали неговите правни последици за страните по делото. Само третите лица-преобретатели на имота могат да запазят правата си ако са ги придобили преди отмяна на решението. Ответниците не владеят имота на правно основание, тъй като е основателно възражението на ищеца за погасяването му по давност на основание чл.67 ЗС поради неупражняването му в петгодишен срок. По тези съображения ревандикационния иск следва да бъде уважен като на основание чл. 64 ал.1 ГПК /отм./ ответниците следва да заплатят на ищеца разноските за всички инстанции в размер на 1270лв. за всички инстанции.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л. Д. Г., В. Д. Г. и М. Е. И. със съдебен адрес гр. С., ул.”Б” №8 ет.3 ап.14 адв. Я да предадат на основание чл.108 ЗС на Е. М. М. от гр. С., ул.”О” №9 владението на имот пл. № 747а с площ от 690 кв.м., включен в УПИ *,747а кв.61 по плана на гл. София, м.”Г” , както и да му заплатят разноските за всички инстанции в размер на 1270лв./хиляда двеста и седемдесет лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: