О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София,18.11. 2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Ани Саралиева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3404 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Р. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 16.05.2008г. по гр.д. №905/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено наличие на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение ,постановено на 04.04.2008г. по гр.д. №2255/2007г. по описа на Софийски градски съд и решение, постановено на 19.02.2008г. по гр.д. №3505/2007г. по описа на Софийски градски съд.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. център по о. на общественото здраве изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата.
Съществените материалноправни въпроси,по който съдът,с оглед изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 16.05.2008г. по гр.д. №905/2008г. въззивно решение, касаят приложението на разпоредбата на чл.329 КТ.
В изложението се поддържа на първо място,че е налице противоречива практика,тъй като въпросът за законността на извършеното съкращение в щата е решен по различен начин от двете инстанции по делото. В подобна хипотеза обаче не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като решението на първоинстанционния съд е отменено и съответно не представлява практика на съдилищата по смисъла на тази разпоредба.
По отношение на твърдението,че въпросът за законността на извършеното съкращение в щата и по-специално за начина на извършване на подбор от работодателя е решен противоречиво от съдилищата в представените с изложението решения,настоящият състав приема следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че извършеният от работодателя подбор е правилен и законосъобразен,доколкото най-голямо значение при престирането на работната сила е не нивото на образование и придобита специалност или трудов стаж на едно лице,а качеството на изпълнение на възложената работа с оглед трудовата му функция. Прието е,че комисията по подбора е установила,че професионалните качества на оставените на работа служители превишават тези на уволнения Т. Р. ,като същият има и по-ниска квалификация,т.е. че при извършването на подбора са взети предвид и двата критерия,посочени в чл.329 КТ. Прието е,че подборът е извършен по предварително обявени критерии и при съпоставяне на качествата между тримата служители,заемащи същата длъжност в същото направление,като не следва подборът да бъде извършван между сътрудници от различни нива и направления,доколкото всеки има различна специалност и конкретика на поставените задачи,т.е. че подборът следва да бъде извършен единствено в рамките на лабораторията,в която е работил уволненият служител.
Представените с изложението решения на СГС касаят случаи на уволнения,извършени от същия работодател /Н. център по о. на общественото здраве/ като последица от идентична заповед за изменение на щатното разписание. Обстоятелството,че с тези решения предявените от други служители искове за признаване незаконността на извършените уволнения са уважени, само по себе си не може да обуслови извод за наличие на противоречиво разрешаване на посочените в изложението по чл.284 ГПК материалноправни въпроси. Преценката на съдилищата е основана на различни факти,релевантни към конкретния правен спор,което може да обуслови различен извод за основателността на правния спор дори при наличие на пълен идентитет на становищата на съдилищата досежно критериите,въз основа на които работодателят е длъжен да извърши подбор по реда на чл.329 КТ. Освен това не е отбелязано тези решения на СГС да са влезли в сила и с оглед на възможността същите да бъдат отменени или изменени от ВКС не може да се приеме,че окончателно разрешават съответния правен спор. Само поради тези съображения следва да се приеме,че не е налице соченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. За пълнота на изложението обаче следва да се отбележи,че соченото в изложението противоречие на формираните в решенията на СГС правни изводи досежно начина на извършване на подбор не е налице. В решението,постановено на 04.04.2008г. по гр.д. №2255/2007г. по описа на СГС е прието,че подборът следва да бъде извършен между лицата,които заемат същата длъжност в направлението, където е работила уволнената служителка и по двата критерия-за квалификация и за ниво на изпълнение на възложената работа,които се прилагат кумулативно. В решението,постановено на 19.02.2008г. по гр.д. №3505/2007г. по описа на СГС е прието,че извършването на подбора предполага съпоставяне на качествата на всички служители,заемащи сходни длъжности и именно на базата на това съпоставяне работодателят следва да извърши преценката си кои от тях работят по-добре. Следователно становищата на съдилищата досежно начина на извършване на подбор са идентични и както вече беше отбелязано, казусите са решени от съдилищата по различен начин с оглед представените по делото доказателства,а не с оглед противоречивите им становища по приложението на чл.329 КТ т.е. въпросът за основателността на предявените по реда на чл.344 КТ искове е различно разрешен на основата на различни фактически констатации,което не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно приложимостта на посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси съответствуват на константната практика на ВКС,вкл. и с оглед начина на извършване на подбор. Обстоятелството,че въпросът за законосъобразността на уволнения на различни лица от един и същи работодател и на едно и също основание е решен по различен начин от съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване,тъй като,както вече беше отбелязано,наличието на различни фактически констатации,основани на преценката на представените по различните дела доказателства при идентични правни изводи за приложимия закон,не сочи на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Поради това настоящият състав приема, че посоченото в приложението към касационната жалба основание за допускането на постановеното от Софийския градски съд въззивно решение до касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 16.05.2008г. по гр.д. №905/2008г. по описа на Софийски градски съд,ІІ “Г” отделение по подадената от Т. Н. Р. касационна жалба вх. № 18355/02.07.2008г.
ОСЪЖДА Т. Н. Р. на основание чл.78 ГПК да заплати на Н. център по о. на общественото здраве сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: