О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№590
гр. София, 01.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1392/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №207/11.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №501/2015 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба на Министерство на труда и социалната политика , [населено място] ул. Т.” №2 чрез Д. Д. като процесуален представител.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 145/25.06.2015 г. по гр.д. № 407/2014 г. на Окръжен съд [населено място] , с което са отхвърлени предявените от Министерство на труда и социалната политика срещу И. Т. И. и Кооперация „Център за изследване на политическите процеси” [населено място] искове съответно с пр. осн. чл. 45 ЗЗД срещу първия ответник и по чл. 49 ЗЗД срещу втория за сума в размер на 101493,60 евро, претендирана солидарно , ведно с наказателна лихва по чл. 18.2 от Общите условия на договора за безвъзмезна помощ в размер на лихвения процент , прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни сделки по рефинансиране, увеличен с 3,5 процетни пункта, начислявани върху главницата, считано от 23.06.2010 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ответникът по касационната жалба „А. банк –клон България” [населено място] оспорва изпълнението на законовите изисквания, които обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване.Счита, че поставените от касатора правни въпроси не е били предмет на разглеждане във въззивното решение , както и че цитираното решение на ВКС като задължителна практика е неотносимо към правния спор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.Касаторът следва да е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи и на съда и изхода на спора, както и да е изпълнено едно от допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване не са изпълнени.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал въпросите :” какъв е обхватът на допустимото произнасяне по въпроси, които са били повдигнати пред съда” и „необосноваността на първоинстанционното решение поради вътрешна противоречивост на мотивите, ограничава ли правото на защита” като счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото , което предполага позоваване на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същевременно касаторът , счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Р №19/30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. №262/2010 г. ІІ г.о. на ВКС, според което с разпоредбата на чл.6,ал.2 ГПК законодателят е определил, че „предмет на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните” .
Въпросите, така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са обусловили изхода на делото. С оглед на това същите не отговарят на изискването за правен въпрос в посочения вече смисъл. Същевременно касаторът не е обосновал изпълнението на посочения от него допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК .Изискването за противоречие с посоченото решение на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК не може да се установи доколкото правните въпроси, както се посочи, не са били разгледани в обжалваното решение.
Независимо от това касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне за проверка относно неговата допустимост. Вероятната нищожност или недопустимост на въззивното решение е изведено като основание за допускане на касационното обжалване по тълкувателен път, като според задължителното тълкуване /виж.т.1 на ТР №1/ 19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК /, проверката дали решението е нищожно, в случая- недопустимо, следва да се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба .
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №207/11.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №501/2015 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба на Министерство на труда и социалната политика , [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: