Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
София, 17.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ гражданско отделение,в съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1940 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
Н. А. Р. от гр. С. обжалва решението на Сливенския окръжен съд, постановено на 21.01.2008г. по гр.д. № 658/2007г. Поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,както и поради необоснованост-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен.
Ответникът по касационна жалба “П”АД-гр. Сливен изразява становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в писмени бележки. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Третото лице-помагач Д. г. стопанство-Сливен не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК /отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за връщане на даден под наем недвижим имот по реда на чл.233 ЗЗД.
С обжалваното решение,постановено на 21.01.2008г. по гр.д. №658/2007г. Сливенският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е подтвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. А. Р. против “П”АД-гр. Сливен иск за връщане на отдаден под наем недвижим имот – бунгало №6 като неоснователен.
Прието е,че между страните през лятото на 2003г. е сключен договор,с който на дружеството е предоставено за ползуване бунгало №5, което дружеството е ползувало за склад докато изгради бунгало №6. Претендираното бунгало №6 не е било предмет на договора и съответно липсва основание да се претендира връщане на нещо извън този предмет.
Постановеното от въззивния съд решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на доказателствата ,както и за неправилно приложение на материалния закон.
За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен,тъй като процесният обект /бунгало №6/ не е предмет на сключен между страните договор за наем,нито за заем за послужване,въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, преценил е доказателственото значение на всяко едно от тях,обсъдил е всички наведени от страните доводи,вкл. и доводите на Н. А. за приложението на чл.92 ЗС и правилно е приложил материалния закон,квалифицирайки установените по делото релевантни за настоящия спор факти.
Правилно е прието,че принадлежността на правото на собственост върху терена в случая е ирелевантно с оглед предмета на заявения за разрешаване по съдебен ред правен спор – претендира се връщане на вещ, за която се твърди,че дружеството е получило въз основа на сключен между страните договор. Така заявената претенция би била основателна само ако вещта е била предадена в изпълнение на поето по този договор задължение. Дори да бъде установено по категоричен начин,че предявилото иска лице е собственик на вещта,това обстоятелство само по себе си не би могло,както правилно е приел въззивният съд,да обуслови основателността на предявения иск,ако не е установено,че същата е предадена на ответника по силата на договор за наем,респ. договор за заем за послужване. Принадлежността на правото на собственост върху вещта би имало значение при предявен ревандикационен иск,с какъвто обаче в случая съдът не е сезиран.
Правилен е и изводът на съда,че предявеният иск за връщане на бунгало №6 е неоснователен,тъй като не е установено между страните да е било постигнато съгласие за предоставяне именно на това бунгало за ползуване на дружеството. Изводът,че сключеният през 2003г. между страните договор касае бунгало №5,а не процесното бунгало №6 е основан на изявленията на страните по делото-в съдебно заседание,проведено от първоинстанционния съд на 04.04.1007г. въз основа на становищата на страните за осъществяването на имащите значение за спора факти е прието за безспорно установено,че предмет на договора от 2003г. е бунгало №5. Въз основа на тези становища и на преценка показанията на свидетелите и останалите доказателства съдът е приел,че договорът от 14.07.2003г. е сключен за бунгало №5,а не за процесното бунгало №6. Този извод съответствува на събраните по делото доказателства и на правилата на формалната логика,тъй като по категоричен начин е установено по делото, че процесното бунгало №6 е построено след 14.07.2003г. и съответно не би могло да бъде част от предмета на сключения на тази дата договор,а оттам и че връщането му не би могло да се претендира като последица от прекратяването на договора.
Неоснователно е оплакването на касатора,че следва да се вземе предвид и обстоятелството,че след построяването на бунгалото между страните са водени разговори за ползуването му. Дори да се приеме,че между страните след построяването на бунгало №6 е било постигнато съгласие за ползуването му,какъвто категоричен извод правилно е прието, че не може да бъде направен,не е доказано наличие на съгласие за срока, начина на прекратяване на договора,а оттам не може да се извърши и преценка дали са налице предпоставките за връщане на даденото по реда на чл.233 ЗЗД.
Изводът на съда,че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството за връщане на процесната вещ по реда на чл.233 ЗЗД е правилен. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила,като на “П”АД-Сливен бъде присъдена сумата 600лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 21.01.2008г. по гр.д. № 658/2007г. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. А. Р. да заплати на “П”АД-гр. Сливен сумата 600лв./шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: