О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№593
София, 30.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2613 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Е. чрез пълномощника й адвокат Е. Д.-Р. против решение № 109 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която е отменено решение № 274 от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без уважение молба вх.№ 3364 от 10.04.2017 г. на А. Н. Т. по чл.250 ГПК за допълване на решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, отменено е решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без разглеждане претенцията по сметки от А. Н. Т. за сумата 13 160.54 лв. срещу М. С. Е. и е допълнено решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян като М. С. Е. е осъдена да заплати на А. Н. Т. сумата 13 160.54 лв., представляваща заплатена част за уравнение на дела на М. Е., на отпаднало основание, както и в частта, с която решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е изменено в частта за разноските и държавната такса, като М. С. Е. е осъдена да заплати по сметка на В. държавна такса в размер на 789.63 лв., представляваща 6 % върху уважената претенция за сумата 13160.54 лв. и на А. Т. разноски с оглед уважената въззивна жалба в размер на 200.00 лв.
А. Н. Т. не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
С решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е прогласено настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение във втората фаза на производство по съдебна делба № 26 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, с което в дял на Д. Н. Т. е поставен едноетажна жилищна сграда с идентификатор 69345.102.7.1 в [населено място] и имотът е изнесен на публична продан при квоти ? ид.ч. за А. Н. Т., като наследник на Д. А. Т. и ? ид.ч. за М. С. Т. /Е./ и е оставена без разглеждане претенцията по сметки за сумата 13 160.54 лв. предявена от А. Н. Т. срещу М. С. Т.. Подадената срещу това решение въззивна жалба от А. Н. Т. е върната с влязло в сила определение на съда.
С молба вх. № 3364 от 10.04.2017 г. А. Н. Т. е поискала съдът да допълни решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. като се произнесе по искането й за заплащане сумата 13 160.54 лв. получена от М. Е. на отпаднало основание. С решение № 274 от 27.06.2017 г. Районен съд-Смолян е приел, че производството в тази част е прекратено и молбата се явява неоснователна. Окръжен съд-Смолян е счел, че след като паричното задължение за уравнение на дял не е било погасено в 6-месечния срок посочен в чл.288, ал.7 ГПК, длъжникът Д. Т., а след неговата смърт наследникът му А. Т. е изпаднал в забава,чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните с извънсъдебно споразумение. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл.288, ал.6 ГПК /отм/ не може да заличи последиците от неизпълнението. И след като няма плащане в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. След като е обезсилено решение № 26/16.02.2009 г. по гр.д. №1413/2007 г. на Районен съд-Смолян по възлагането на процесния имот в [населено място], то заплатената приживе от Д. Т. на ара Е. сума за уравнение на дела й в размер на 13 160,54 лева следва да бъде възстановена на встъпилия наследник в процеса А. Т., тъй като в противен случай ще бъде налице хипотезата на неоснователно обогатяване от страна на М. Е.. В случая въобще не може да се говори за претенция по сметки, което е недопустимо да се разглежда в това възобновено производство, поради това възражението на М. Е. в тази насока е неоснователно.
К. съд приема, че е налице соченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, постановено в производство по обжалване на решение по чл.250 ГПК след влязло в сила на 7.02.2018 г. решение, имащо характер на определение за прекратяване на производството по искането за уреждане на облигационни отношения, породени от настъпило по право обезсилване на възлагателно решение във втората фаза на делбата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която е отменено решение № 274 от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без уважение молба вх.№ 3364 от 10.04.2017 г. на А. Н. Т. по чл.250 ГПК за допълване на решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, отменено е решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без разглеждане претенцията по сметки от А. Н. Т. за сумата 13 160.54 лв. срещу М. С. Е. и е допълнено решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян като М. С. Е. е осъдена да заплати на А. Н. Т. сумата 13 160.54 лв., представляваща заплатена част за уравнение на дела на М. Е., на отпаднало основание, както и в частта, с която решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е изменено в частта за разноските и държавната такса, като М. С. Е. е осъдена да заплати по сметка на В. държавна такса в размер на 789.63 лв., представляваща 6 % върху уважената претенция за сумата 13160.54 лв. и на А. Т. разноски с оглед уважената въззивна жалба в размер на 200.00 лв.
В едноседмичен срок от съобщението М. С. Е. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 263.21 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на докладчика при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: