2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 594
гр.С. ,13.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 164 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Г. А. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 747 от от 11.11.2010г. по гр.д.№ 814/2010г.
Ответникът [фирма] [населено място] моли да не бъде допускано касационното обжлаване.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Хасковския окръжен съд № 49 от 28.04.2010г. по гп.д.№ 244/2009г. , с което е отхвърлен ревандикационния иск по чл.108 ЗС, предявен от Н. Г. А. против [фирма] [населено място] за предаване владението на имот с идентификатор 21052.1013.109 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 395 кв.м. , намиращ се в [населено място], [улица] , ведно с построената върху него сграда за търговия със застроена площ от 140 кв.м. на два етажа, представляваща имот 21052.1013.109.1 по същата кадастрална карта.
В. съд е приел, че ищцата не може да се легитимира като собственик на спорния магазин по силата на завещанието на Т. Г. Т., защото завещателят не е бил негов собственик. Той е бил едноличен собственик на капитала на търговско дружество [фирма] , а магазинът е бил собственост на дружеството.
Съдът е приел, че текстът на завещанието е ясен и конкретен и волята на завещателя , че е действал в качеството си на физическо лице не подлежи на тълкуване. Но дори и завещателното разпореждане да е извършено от завещателя в качеството му на едноличен собственик на капитала на търговското дружество, според въззивния съд то не би породило правни последици, защото Законът за наследството урежда наследствени правоотношения, възникнали след смъртта само на физически лица, като тези след прекратяване на юридическо лице се дефинират в Търговския закон.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 по въпроса може ли да се тълкува завещателното разпореждане на основание чл.20 ЗЗД след като е прието, че е непълно и неприцирано и да се допълни , но този въпрос не е формирал решаващите изводи на съда и не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият довод за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е основателен. По формулирания и обусловил решаващите изводи на съда въпрос възможно ли е да се извърши завещателно разпореждане с имущество на търговско дружество при условие, че завещателят е едноличен собственик на капитала на това дружество, липсва изрична правна норма, липсва и съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и касационното обжалване следва да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд № 747 от от 11.11.2010г. по гр.д.№ 814/2010г.
Указва на касаторката Н. Г. А. на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 561 лв. /петстотин шестдесет и един лев/ и в същия срок да представи вносния документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: