Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 19.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 205 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу въззивно решение от 08.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 2600 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 21.03.2011 г. по гр.д. № 14642 /2010 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са уважени искове на Л. И. Л. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед от 27.07.2010 г. на представляващия дружеството на основание чл..чл.330,ал.2,т.6 чл.190,ал.1,т.4 КТ, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „инженер в производството” при ответника и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2,687.52 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 28.07.2010 г., 306.03 лева трудово възнаграждение за месец юли 2010 г. и разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Л. И. Л. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият и четвъртият са обусловени (последният в хипотезата на чл.221,ал.2 КТ).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за правилни мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил, че отразеното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание основание за уволнение нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителна информация” е посочено общо и неясно, а уточнението е конкретизирано в хода на производството по оспорване на уволнението, което е недопустимо, съгласно установената съдебна практика представлява нарушение на чл.195,ал.1 КТ относно необходимостта от индивидуализация на вида на нарушението на трудовата дисциплина по обективните и субективните признаци и време на извършване, за които следва задължението на работодателя за изискване на писмени обяснения; че немотивирането на заповедта рефлектира и върху изпълнение на разпоредбата на чл.193,ал.1 КТ за снемане на обяснения, първоинстанционният съд обаче е обсъдил и становищата на страните и събраните по делото доказателства за конкретно нарушение на трудовата дисциплина – отклоняване от ответника на поръчки от клиенти на работодателя и изпълнението им извън предприятието на работодателя, както и изслушване на обяснения на работника за това преди налагането на дисциплинарното наказание, но ги е намерил за недоказани; наред с препращането по реда на чл.272 ГПК въззивният съд е изложил свои мотиви за това, че в случая, като е възпроизведен законовият текст на основанието за уволнение, не са налице фактически обстоятелства, съставляващи конкретните фактически основания, квалифицирани като нарушение и с това не е изпълнено изискването на закона за мотивиране на заповедта, а фактическите основания очертават и рамките на изпълнение на процедурата по чл.193,ал.1 КТ, която предшества преценката по чл.189,ал.1 КТ и определя и предмета на доказване в рамките на съдебния процес; че неспазването на тези формални изисквания на закона от работодателя в инициираната формална процедура обуславя извод за незаконност, което е предпоставка за уважаване на исковете.
Жалбоподателят извежда материално-правния въпрос, който уточнен от настоящия състав съгласно приетото с т.1 ТР 1 /2010 на ОСГТК на ВКС е в смисъл : дали е нарушено правилото на чл.195,ал.1 КТ в случаите, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание, който е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Във връзка с довода си за недопустимост по паричния иск за трудово възнаграждение, жалбоподателят е извел процесуално-правния въпрос : Колко пъти и по колко дела същият работодател може да бъде осъден от същия служител по същия иск за трудово възнаграждение по чл.128 КТ.
Въпросът не е обуславящ, няма данни ответникът по това дело да е осъден от ищеца по това дело с влязло в сила решение по друго дело по същия иск.
Има само твърдение на жалбоподателя (ответник по иска), че ищецът по иска води срещу него и по-късно заведено дело със същото искане, което е различна хипотеза, уредена от ясното правило на чл.126 ГПК (чл.95 на ГПК от 1952 г. (отм.), по приложението на който има последователна съдебна практика). Но доколкото няма данни за влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо по него – по настоящото дело не би могло да има процесуално нарушение, което да обуслови недопустимо произнасяне.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 138.75 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 2600 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 138.75 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.