Р Е Ш Е Н И Е
№ 594
София,19.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 17 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1084/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 84 от 23.10.2007 год. по гр. д. № 139/2007 год., с което е оставено в сила решение № 46 от 20.03.2006 год. по гр. д. № 312/2006 год. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл. 252 ГПК (отм.) е прието за установено по отношение на К. И. Г., че Община -. има вземане в размер на 18341,24 лв., представляващо неизплатена част от наемна цена по четири договора за наем на земеделска земя сключени между страните на 10.09.1999 год., както и че дължи 5744,56 лв. мораторна лихва за периода от 01.11.2001г. до 20.07.2006г. и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 25.07.2006 год. до окончателното изплащане на сумата. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна.
Ответникът Община гр. К. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да уважи предявения положително установителен иск от взискателя по образувано изпълнително производство, спряно на основание чл. 250 ГПК (отм.) против длъжника съдът е приел, че вземането в размер на 18341,24 лв. произтича от сключени между страните договори за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, с които ответникът се е задължил да заплаща уговорена наемна цена на година, платима на два пъти. Това задължение не е било изпълнено за стопанските години 2000/2001, 2001/2002 и 2002/2003, чиито размер установен със заключение на икономическа експертиза, при приспадане на всички извършени платежи от ответника е дало основание, съдът да уважи иска в посочения размер и да присъди уговорената в т. 14 от договорите мораторна лихва за забава, установена по размер със заключение на вещо лице.
Решението е правилно.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че предмет на исковата претенция по чл. 252 ГПК (отм.) са вземанията на взискателя – наемодател на земеделска земя от общинския поземлен фонд за стопанските години 2000/01, 2001/02 и 2002/03, уточнени с молби от ищеца (л.35 и л. 43 гр. д. № 312/2006 год. на БОС), и че ищецът е признал плащането за стопанска година 1999/2000 год., а в претендираната и присъдена главница не е предвидена сума за стопанската година 2003/2004 год. Законосъобразно е виждането на съда, че договорните отношения между страните са прекратени с писмо № 9* от 07.08.2003 год., в което ищецът изрично е заявил, че прекратява сключените договори на основание т. 14, докато писмото от 09.08.2002 год. има характер на покана към ответника доброволно за изпълни задължението за наем в посочен от кредитора срок. Изложените от жалбоподателя възражения, че договорните отношения били прекратени на 18.08.2002 год. не се оправдават от правна и фактическа страна.
Размера на присъденото вземане е определен с неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, като всички направени от ответника плащания са приспаднати от дължимата сума. Експертизата обхваща само дължимите наеми за стопанските години, предмет на исковата претенция, което прави неоснователни твърденията, че във вземането бил включен и наем за стопанската година 2003/04.
Изложеното дава основание да се приеме, че решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, обсъдени от съда при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 23.10.2007 год. по гр. д. № 139/2007 год. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ