О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 4713 /2008 година по описа на първо гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Е. И. А. чрез своя процесуален представител адвокат Е е обжалвала решението на Софийския апелативен съд от 09.08.2008г по гр.д. № 600/2008г с което е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд от 18.01.2008г по гр.д. № 156/2007г. С това решение Окръжният съд осъдил Е. И. А. да заплати на А. И. Е. и на И. Н. Е. сумата 7 852.25 лева, представляваща стойността на подобренията извършени в УПИ * от кв.8 по плана на село Б. област,заедно със законната лихва считано от 21.02.2007г до окончателното изплащане и направените по делото разноски по компенсация в размер на 450 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правните въпроси за погасителната давност на вземанията за извършени в чужд имот подобрения,Софийският апелативен съд е постановил решението си в противоречие на практиката на ВС и на ВКС- Р № 675/60г на ВС, 2-ро гр.отд., ТР № 88/64 ОСГК, ТР № 86/68 ОСГК, Р № 1742/79г ВС, 1-во гр.отд., ППВС № 6/74г.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационната обжалване,прие следното:
С влязло в сила решение № 1* от 13.12.2006г по гр.д. № 2564/2005г на ВКС ,4-А гр.отд.,с което е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд от 18.07.2005г по гр.д. № 350/2005г между същите страни е било прието,че правното основание за търсене равностойността на извършените в имота на Е. И. А., подобрения,направени от А. и И. Е. ,не е чл.74 във вр. с чл.72 ЗС, а че могат да се търсят само по реда на неоснователното обогатяване-т.е. по чл.59 ЗЗД. Или,било е прието,че подобрителите не са били нито владелци- нито добросъвестни,нито недобросъвестни,- а просто държатели на имота. Тази констатация не е била опровергана и при разглеждането на гр.д. № 156/2007г на Видинския окръжен съд и след това и от Софийския апелативен съд при разглеждането на гр.д. № 6*8г. И именно при постановяване на решението си от 09.07.2008г по това дело,съдът приел,че погасителната давност започвала да тече „ от датата на отчуждаването на имота-15.12.2003г”,което означава-от датата на отстраняването от владение на имота,или както приема Върховния съд в т.13 от Постановление № 6/74г на Пленума на ВС „Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.”
Така постановеното решение противоречи на константната практика на ВС и на ВКС.
С Т. Р. № 85/68г ОСГК на ВС е посочено: Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване – за подобренията. Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта – съобразно чл. 93 ЗС. Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС. Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл. 93 и 30, ал. 3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията – от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за водене чужда работа без пълномощие**.
––––––––
В една част това решение е отменено с разпоредбите на Постановление № 6 от 1974г на Пленума на Върховния съд: „14. Отменява ал. 1 на т. 17 от постановление № 4/74 г. на Пленума на Върховния съд. Отменява и решение № 85/68 г. на Общото събрание на гражданската колегия в частта му относно уреждане на правоотношенията при подобрения в чужд имот, извършени от владелец”.
Но в общи линии съдебната практика изразява законовото положение,че при държателя,изискуемостта на вземането възниква от момента на извършването му.
Изискуемостта на вземанията за подобрения върху чужд имот, извършени от приравнения на добросъвестен владелец,подобрител, настъпва от момента на прекъсване владението и превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено чрез предявяване на ревандикационен иск. От този момент започва да тече и погасителната давност.
Решението на Софийския апелативен съд е постановено в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и това е основание за допускане на касационно разглеждане,което цели уеднаквяване на практиката на съдилищата при тълкуването на правните норми.
Ето защо и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 09.07.2008г по гр.д. № 600 /2008г.
Задължава Е. И. А. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 157.10 лева в седмичен срок от съобщението .
Насрочва делото за 18 ноември 2009г,9 часа за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: