РЕШЕНИЕ
N 595
София, 12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 1615/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК отм. във вр. с § 2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба на В. И. Д. от гр. С. срещу решение № 25 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 882/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1047/07 г. Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск по чл. 19, ал.1 ЗГР за промяна на личното й име. Поддържа се доводи за необоснованост на извода за и за неправилно прилагане на закона – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката е обосновала искането си за допускане промяна на личното й име с твърдението, че родителите й, нейни близки, роднини, приятели и колеги я наричат с името В. С това име родителите й са искали да я запишат при раждането й, но върху техния извор влияние са оказали свекърът и свекървата. Това е установено и с приети гласни доказателства.
Съдът е отхвърлил иска като е приел, че не са налице обстоятелства, които могат да бъдат преценени като важни, за да бъде допусната исканата от нея промяна на собственото й име.
Касационният довод е за необоснованост на извода за неоснователност на иска. Обосновава се с това, че безспорно е установено, че с името В. касаторката е наричана (индивидуализирана) от момента на раждането й. Така е позната на роднините си, приятелите си и колегите си и никой от тях не знае, че е записана с лично име В. и не използва това име.
Правото на име е субективно право, което произтича от определен фактически състав. Собственото име се дава при раждането.становено е право на избор при определянето му, който се упражнява от родителите. В случая на касаторката е дадено името В. становените факти, че касаторката е назовавана с името В. от родителите й и че с него е известна на близки, роднини, приятели и колеги, както и че при избора на име влияние са оказали свекърът и свекървата са обсъдени от съда.
Законосъобразен е изводът, че те не могат да бъдат преценени като осъществил се елемент от второто предложение на чл. 19, ал.1 ЗГР. Касае се за кръг от близки хора, за които е нормално да се обръщат с галено име към касаторката или да я назовават с името, с което тя се представя, а в детството е била назовавана от родителите.
Не са доказани никакви други обстоятелства, които могат да бъдат преценени като важни, за да бъде допусната промяна на собственото й име.
При така установените факти изводът за неоснователност на иска е обоснован и не са налице поддържаните основания за касиране на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 882/2007 г. на Старозагорски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: