О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 596
гр. София, 23.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 412/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ДФ „Земеделие” –гр. София срещу решение № 190/15.07.2013 г. на Великотърновски апелативен съд/ ВтАС/по в.т.д. №65/2013 г., с което е отменено решение №252 от 22.10.2012 г. по т.д. №375/2011 г. на Русенски окръжен съд, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК от касатора против [фирма]-гр. Р. установителни искове за дължимостта на сумите 30 852,49 лева,съгласно уговорката в чл.8.1 от Договор № 1534/11.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и 723,63 лева-лихва обезщетение за забава върху горната сума за периода: 08.07.2010 г. -27.09.2010 г. .
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба [фирма]-гр. Р. изразява становище за нейната неоснователност.
Предявил е по реда на чл.287 ал.2 ГПК насрещна касационна жалба, с която обжалва въззивното решение в частта от мотивите като заявява, че като произнасяне по спора решението напълно го удовлетворява.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правоотношенията между страните по спора се основават на сключен помегду им Договор № 1534/11.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С., по силата на който ответното дружество е получило безвъзмездно от ДФ Земеделие сумата от 30 852,49 лева за създаване на 45 дка лозе в землището на [населено място], общ. И., област Р.. След осъществяването на горния проект, бенефициентът–ответник е отчуждил обектът на инвестицията с посочения нотариален през 2009 г., т.е. преди изтичането на задължителния нормативно и договорно определен срок от 5 години/ чл.27 от Наредба № 14/18.05.2001 г. на М-ра на земеделието и храните и уговорките в чл.4.17 и чл.4.18 от договора между страните/.Съгласно клаузата в чл.8.1 от договора между страните, при неизпълнение на така поетото задължение получателят на безвъзмездната финансова помощ дължи нейното възстановяване на ДФ Земеделие, поради което и с нотариална покана, връчена на дружеството на 07.07.2010 г. последният е поканен да върне получената безвъзмездна помощ, което не е сторено. За да отхвърли исковите претенции при така възприетата фактическа обстановка, съдът е приел, че връщане на даденото по договора се дължи само след развалянето му по реда на 87 ал.1 ЗЗД , поради което и същите са неоснователни.
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за правната природа и приложението на чл.87 ЗЗД. Претендира, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти / съдържанието на съответните уговорки в действащия между страните договор/ навеждат на съмнения за разминаване на исковете, с които съдът е бил сезиран по основание, с тези, по които същият се произнесъл / връщане на даденото след разваляне на договора/ налице е индиция за недопустимост на обжалваното решение, поради което и следва да се допусне касационно обжалване.
Относно насрещната касационна жалба, с която обжалва въззивното решение в част от мотивите, то същата е недопустима. Това е така, доколкото само диспозитивът на съдебното решение създава сила на пресъдено нещо и обосновава правен интерес от обжалване- ТР 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК-т.18.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190/15.07.2013 г. на Великотърновски апелативен съд/ ВтАС/по в.т.д. №65/2013 г..
УКАЗВА на касатора ДФ „Земеделие” –гр. София да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 673,02 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба от страна на [фирма]-гр. Р., с която обжалва част от мотивите на въззивното решение като недопустима.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.