О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 27.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5605/ 2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 699 от 18.04.2013 г. по в.гр.д. № 1711/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 1321 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 13486/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между Т. А. В. и М. А. В. – С. при равни права по отношение на следния неддвижим имот : 70.5/270 ид. части от дворно място, застроена и незастроено, находящо се в [населено място], общ. ”Р.”, Пловдивска област, съставляващо поземлен имот с идентификатор 59032.501.746, с площ на цялото дворно място 256 кв.м, ведно с целия първи етаж, построен в дворното място върху 78 кв.м, със самостоятелен вход, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор 59032.501.746.1, ведно с ? ид. част от избено помещение под етажа и от общите части на сградата и тавана.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от М. А. В. – С., представлявана от адв. М. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е уважил искането й за спиране на производството по делото до приключване на образувано друго дело за собственост между същите страни, като по този начин я е лишил от възможността да защити правата си. Счита за неправилен и необоснован изводът на въззивния съд, че имотът не бил придобит от нея по давност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани два процесуалноправни въпроса: губи ли се правото на собственост върху имота, придобит въз основа на завещание, ако в делбеното производство ползващото се лице не се е позовало на тях, и по какъв начин то може да защити правата си; въпросът за придобиване на собственосттта върху делбения имот въз основа на завещание явява ли се преюдициален за делбеното производство и наличието на друго дело за собственост основание ли е за спиране на производството по делбеното дело.
Ответникът по касация Т. А. В. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Срещу предявения иск за делба на процесния недвижим имот жалбоподателката е противопоставила възражение, че имотът е нейна индивидуална собственост, тъй като след смъртта на общия наследодател е започнала да го владее като свой, като владението й не е било оспорвано от останалите наследници. Представила е две саморъчни завещания, направени в нейна полза от родителите й, като е посочила, че ангажира тези доказателства с оглед установяване началния момент на владение.
Първоинстанционният съд е намерил възражението за придобивна давност за неоснователно. Мотивирал се е с това, че общият на страните наследодател А. В. В. е починал през 1998 г. и е оставил за наследници съпруга С. С. В., починала през 2007 г., и страните по делото. След смъртта на А. В. имотът е станал съсобствен между неговите наследници, поради което М. В. е била владелец на своите идеални части и държател по отношение идеалните части на своята майка и своя брат. Приел е, че тя не е доказала да е променила намерението по отношение на чуждите идеални части и да е започнала да владее целия имот за себе си.
Пред въззивната инстанция жалбоподателката е направила искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, като е представила доказателства, че в Районен съд- Пловдив е образувано гражданско дело, по което тя е ищец, а Т. В. – ответник, което има за предмет установяване на правото на собственост на М. В. върху делбения имот в [населено място] на основание завещателни разпореждания от А. В. В. и С. С. В.. Въззивният съд е оставил искането за спиране на делото без уважение по съображения, че в делбеното производство се преклудират всички въпроси, свързани със съсобствеността на спорните имоти, поради което завадените по- късно дела не се явяват преюдициални за делбеното производство.
При тези данни въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от жалбоподателката правен въпрос подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличието на по – късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот. Този въпрос обуславя правилното решаване на спора и е от значение за точното прилагане на закона,поради което решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран и въпросът следва ли да се счита за манифестиране правото на собственост спрямо останалите наследници установяването на владение върху имота, боядисването на жилището, обзавеждането му изцяло и пр., ако това е ставало със тяхно знание и без противопоставяне. Отговорът на този въпрос, доколкото зависи от доказването на конкретни обстоятелства по делото, е относим към правилността на решението, а не към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 699 от 18.04.2013 г. по в.гр.д. № 1711/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката М. А. В. – С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: