Р Е Ш Е Н И Е
N 597
София ,15.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 487 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
К. Г. Л. и Е. Г. Л. са подали касационна жалба срещу решение № 911 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 882 от 2006 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 7.01.2005 г. по гр.д. № 181 от 2004 г. на Берковския районен съд и е отхвърлен иска за делба на двата съсобствени имота. Правят оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и постановяване на решение по същество.
Касационна жалба е подадена и от В. В. Г. , която също желае отмяна на въззивното решение и допускане на делба на имотите като ги намира съсобствени. Навежда доводи за неправилност на решението и в съдебно заседание.
Ответниците Н. Л. Г. и Н. И. Г. не са взели становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационните жалби са допустими , защото са подадени от надлежни страни , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях , в законовия тридесет дневен срок.
С решение № 422 от 31.10.2006 г. по гр.д. № 230 от 2006 г. на Върховния касационен съд , Първо отделение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания по приложението на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Врачанския окръжен съд е отхвърлил иска за делба защото е намерил, че двата урегулирани поземлени имота ведно с постройките върху тях не са съсобствени, тъй като са продадени с валиден нотариален акт № 47, т.01, рег. № 4* н.д. № 49 от 2002 г. от наследодателя на ответниците Н. Л. Г., който към датата на подажбата е бил в брак с Н. И. Г.. Въззивният съд е изследвал всички направени правопогасителни възражения от страна на ответницата В, включително и тези , които се повдигат отново с подадената касационна жалба.
С исковата молба е поискана делба на наследството , останало от покойния Л. Г. Н. – поч. на 4.08.2002 г. , което според ищците включва два имота : УПИ/парцел/ VІІІ-817 от кв.49 по плана на с. З., община “., с площ от 1 012 кв.м. ведно с изградената в него масивна жилищна сграда и УПИ/парцел/ ІХ- 817 от кв.49 по регулационният план от 1963 г. с площ от 872 кв.м. ведно със стопански постройки.
Лазар Г. Н. е починал на 4.08.2002 г. и оставил наследници –. Л. Г. и внуци Е. Г. Л. и К. Г. Л. , които са дъщери на починалия преди него син Г. Л. Г. починал на 14.05.2001 г.
Жалбоподателката В. В. Г. е съпруга на покойния Г. Л. Г. и претендира , че е съсобственик по наследство на парцел **** от кв.49 по плана на с. З., тъй като този имот според нея е придобит по давност от Л. , Г. и Н. Г. като съвладелци.
Няма спор, че тези имоти са част от имота , който е бил собственост на бащата на Л. Н. – Г. Н. Р. , за което свидетелства и представеният н.а. № 84, т.02, рег. № 1* н.д. № 234 от 1947 г. От изслушаната техническа експертиза от в.л. Лариса А. се установява, че този имот по кадастралния план от 1963 г. е заснет с № 817 и за него са били отредени четири парцела VІІІ- 817 ; ІХ- 817, Х-817 и ХІ- 817 от кв.49. ПИ ХІ-817 е бил продаден през 1991 г. на покойния Г. Л. Г. , който го е застроил- н.а. № 1* т.01, н.д. № 529 от 1991 г. През същата година е бил продаден и УПИ/парцел/ Х-817 на Н. Л. Г. с н.а. № 198 от 1991 г.
С н.а. № 47, т.01, рег. № 4* н.д. № 49 от 2002 г. покойния Л. Г. е продал и парцели VІІІ -817 и ІХ-817 на сина си Н. Л. Г. .
Изследвани са направените възражения за нищожност на сделката поради липса на волеизявление на продавача , като е подържано, че пълномощното от негово име , предоставено на адв. Ж не е подписано от него. Тройната графологична експертиза, включваща в.л. Ангел А. , Й. А. и И. И. дава заключение че подписа върху пълномощното на адв. С е положен от продавача , който е прехвърлил двата спорни парцела с н.а. № 47, т.01, рег. № 4* н.д. № 49 от 2002 г. Особеното мнение на в.л. Илиев не е достатъчно основание да се формира убеждение, че пълномощното не е подписано от продавача.
Повдиганото в хода на съдебното производство възражение от страна на касаторката В. В. Г. и твърдение от двете ищци за нищожност на направеното завещание от 4.10.1950 г. от Г. Н. Р. в полза на сина му Л. Г. е без съществено значение за спорното право поради следното. Действително завещанието е нищожно- чл.42, ал.1, б. “в” от Закона за наследството защото е противно на закона, тъй като не представлява едностранен безвъзмезден акт ,а с него се възлага в тежест на наследника по завещание задължения за “доглеждане” на завещателя и неговата съпруга. Това завещание след смъртта на Г. Р. на 2.04.1951 г. не поражда вещно правни последици , но то е индиция , която подкрепя събраните гласни доказателства в посока за осъществявано давностно владение, своене на имотите от страна на Л. Г. , които през 1963 г. са били един имот и от тази година са станали четири парцела. Братята и сестрите на Л. Г. не са оспорвали фактическата му власт и са считали, че този имот е негова собственост. Безспорно е ,че изграждането на жилищната сграда е било извършено в парцел **** -817 именно от Л. Г. , по дадена декларация през 1948 г. от неговия баща Г, която макар да не учредява право на строеж отново е индиция, че имота е бил предназначен за сина Л. Г. Към датата на предоставяне на съгласието за застрояването и откриване на наследството синовете на Л. Г. са били малолетни. Лазар Г. е придобил имотите по давност още през шестдесетте години на миналия век, тъй като всички данни са, че от 51 г. насетне до своята смърт през 2002 г. той е осъществявал фактическа власт върху тях. Нещо повече през 1991 г. той се е разпоредил с два от тези парцели в полза на синовете си. Обстоятелството, че двамата братя са ползвали съвместно с баща си жилищната сграда, като всеки от тях е имал по една определена стая не ги прави съсобственици , а отразява българската традиция за свързаност между родителите и техните деца, дори след тяхното пълнолетие. Лазар Г. е бил собственик на двата имота, които е продал през 2002 г. , поради което правилно е посочено ,че върху тях липсва съсобственост , тъй като те не са се намирали в наследственото имущество към датата на смъртта на наследодателя. Решението ,с което е отхвърлен иска за делба е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 911 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 882 от 2006 г. на Врачанския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: