Р Е Ш Е Н И Е
№ 597
София, 19.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 266/ 2008г.
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. от с. Я., Бургаска обл. срещу въззивно решение № І* от 17.10.2007г. по гр.д. № 441/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 6.10.2007 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 2551/2006 г., с което са отхвърлени предявените от В. М. М. срещу И. А. А. искове за отмяна дарението на три златни накити – синджир, гривна и пръстен, както и на сумата 2000 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и е необосновано-отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.” в” ГПК /отм./.
Ответникът И. А. А. не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/ отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове за отмяна на даренията по чл. 105, ал.1 СК и за връщане на полученото въз основа на даренията по чл.55 ЗЗД, и в условията на евентуалност при липса на вещите за заплащане паричната им равностойност от 500 лв.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Събраните по делото доказателства обосновават извода на съда за неоснователност на предявените искове.
От доказателствата по делото е установено, че страните са сключили гр.брак на 31.08.2002 г., който е прекратен поради развод с решение № 2* от 16.12.2005 г. по гр.д. № 1631/2005 г. на БРС. От показанията на св. И, е прието, че на сватбеното тържество майката на жалбоподателката подарила на ответника златните накити, както и че присъствалите на тържеството гости подарили на страните общо сумата от 5000 лв.
Изводът на въззивния съд, че не е установено жалбоподателката да е дарила на ответника вещите и паричната сума е обоснован и законосъобразен. Доказателства по делото са преценени в тяхната съвкупност, поради което не се оправдава от фактическа страна оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по тяхната преценка. Факта, че златните накити са подарени от майката на жалбоподателката, а паричната сума от гостите на сватбеното тържество не се оспорва от жалбоподателката.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е активно материално правно легитимирана по предявените искове, тъй като тя не е дарител на накитите и сумата. Разпоредбата на чл.105, ал.1 СК установява, че се отменят дарения направени от единия съпруг на другия съпруг или от негови близки. В случая златните накити са подарени от майката на жалбоподателката, т.е. налице е втората хипотеза на чл.105, ал.1 СК – дарение от близък роднина на единия съпруг в полза на другия съпруг. При тази хипотеза материално правно легитимиран да предяви иска за отмяна на дарението е майката на жалбоподателката, а не самата жалбоподателка. Това е така, защото не е налице дарение от жалбоподателката на ответника, а дарение от близък роднина. Не може да се възприеме даденото в касационната жалба тълкуване на нормата на чл.105, ал.1 СК, че жалбоподателката е активно материално право легитимирана по иска за отмяна на дарението, тъй като дарителката е от кръга на близките роднини. Именно, защото майката е от кръга на близките роднини по смисъла на сочената разпоредба, на нея изрично е признато това право, като близка на съпруга на дареното лице да иска отмяна на дарението, което зависи от личната преценка на дарителя. По тези съображения, а и поради това, че не е установено жалбоподателката да е подарила на ответника сумата 2000 лв., правилно е отхвърлен иска за отмяна и на това дарение. Тъй като искът за отмяна на даренията е отхвърлен, то и искът за връщане на полученото въз основа на дарението също е неоснователен, и правилно е отхвърлен.
Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК /отм./ съдът в настоящия състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І* от 17.10.2007г. по гр.д. № 441/2007г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: