О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 23.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 757 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ц. А. С. и Е. А. С., чрез пълномощника им адв. А. М., обжалват в срок въззивното решение от 29.06.2012 год. по гр. д. № 253/2012 год. на Софийския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на описаните земеделски земи в землището на [населено място] между страните по делото при посочените квоти.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това искът за делба бъде отхвърлен, с присъждане на разноските.
В приложеното изложение касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е материалноправният въпрос за кръга на наследниците на наследодател, починал преди възстановяване на собствеността върху земеделските земи, и по-конкретно включват ли се в него роднините по сватовство при наличие на наследници по права линия, като се поддържа произнасянето по него от въззивният съд да е в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/98 год. на ОСГК на ВКС и решение по гр. д. № 843/2010 год., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Вторият поставен материалноправен въпрос е относно коститутивния ефект на решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост съгласно план за земеразделяне, при индивидуализиране на имотите по площ и граници, при липсата на скица към момента на издаването му, който според касаторите отново е решен в противоречие на задължителната съдебна практика – ТР № 1/1997 год. и решенията по гр. д. № № 1080/2009 год. и 470/2011 год., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Във връзка с това касаторите формулират и процесуалноправния въпрос относно възможността въззивният съд по собствен почин да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ПК без възражение от страна на въззивника, по който отново се поддържа противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 1/2006 год., решенията по т. д. № 444/2011 год. и гр. д. № 534/2011 год. четвърто г. о.
Ответниците по жалбата, чрез адв. В. В., в представения писмен отговор оспорват наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване с твърдения, че формулираните въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителанта съдебна практика, а същият се е съобразил с нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за делба е бил отхвърлен, и вместо това да допусне същата между страните при посочените квоти, въззивният съд приел, че същите се включват в кръга на наследниците по закон на починалия през 1962 год. С. С., чийто имоти са възстановени по ЗСПЗЗ на неговите наследници с решението на ПК.
За да обоснове този си извод, съдът правилно е определил кръга на наследниците към момента на смъртта на наследодателя С. С., независимо от това, че земеделските земи се възстановят след неговата смърт, както и след смъртта на неговите низходящи – синовете му А. и Д. Ц., като приел, че след смъртта на последните техните наследници наследяват частите им от наследството на общия наследодател, които са равни – по ? ид. Приел за неоснователен доводът, че наследството преминава единствено към живите към момента на реституцията низходящи на наследодателя, както се е поддържало от ответниците, сега касатори, което е в съответствие с разясненията на ТР № 1/98 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че възстановената собственост, т. н. „новоткрито наследство” се наследява без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, с изключение хипотезата на чл. 9а ЗН /Д. в. бр. 60/92 год./ относно наследниците на последващия съпруг на наследодателя. Тази хипотеза в случая не е налице, поради което и цитираното тълкувателно решение в останалата му част е неотносимо към настоящия спор. Неотносимо е и решението по гр. д. № 843/2010 год. на ВКС, тъй като разглежданият в него правен въпрос касае приложението на чл. 90а ЗН с оглед действието на продажбата на наследство и зачитането му при определяне квотите на страните при делба на земеделски земи, възстановени на наследниците на общия наследодател.
В съответствие с посочената съдебна практика в относимата й част, въззивният съд е обсъдил фактите по делото и приложил разпоредбите на ЗН при определяне наследственото правоприемство и частите на страните в наследствените имоти, като роднинската връзка в случая е без значение с оглед настъпването на правоприемство след смъртта на наследниците, т. е. участието на страните в наследяването е обусловено от установените факти. Произнасянето по този правен въпрос не е в противоречие със сочената задължителна съдебна практика, поради което и не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
По втория поставен въпрос, настоящата инстанция приема следното:
По направеното от ответниците по иска възражение за придобивна давност въззивният съд приел, че осъществяваното от тях, а преди това и от тяхната наследодателка владение от 2000 год. не може да породи правни последици по придобиване правото на собственост, тъй като процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи е завършила през 2010 год., когато са издадени съответните скици на имотите. Поради това и започналата да тече придобивна давност в тяхна полза е прекъсната с предявяването на иска за делба преди изтичането на необходимия давностен срок, което обусловило извода за неоснователност на правопогасяващото възражение. Макар и изрично да липсва произнасяне по въпроса за действието на решението на поземлената комисия, същият имплицитно се съдържа в извода на съда относно момента, в който е завършила административната процедура по възстановяването на земите с издаването на скиците за тях през 2010 год. Поради това и настоящият състав приема, че поставеният въпрос за конститутивното действие на решението на ПК за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне при наличие на индивидуализиране на имотите в него по площ и граници, но без да са издадени скици на имотите, е релевантен за изхода на спора по поддържаното от ответниците възражение, защото съдът е приел, че издаването на скиците завършва процедурата по възстановяване и от този момент е възможно позоваването на придобивната давност, без излагане на други съображения. Това разрешение противоречи на решението № 511/19.11.2010 год. по гр. д. № 1080/2009 год. на ВКС, в което е прието, че относно изискването за прилагане на скица към решението на ПК /ОбСЗ/ като елемент от фактическия състав на възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, меродавна е онази редакция на закона, действувала към момента на постановяване на решението, както и че приложение следва да намерят онези правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които уреждат реда за възстановяване на земите с оглед тяхното местонахождение, предназначение и начин на индивидуализиране. Противоречиво произнасяне по въпроса за конститутивното действие на решението, а оттук и началния момент за осъществяване на владението, се констатира и с решението № 248 от 11.06.2012 год. по гр. д. № 470/2011 год. на ВКС, ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по горния правен въпрос.
С оглед горните съображения за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос за конститутивното действие на решението на поземлената комисия и дали фактическия състав за възстановяване на собствеността включва и издаване на скица, не следва да се излагат съображения и по отношение на процесуалноправния въпрос за упражняване на съдебен контрол върху него без доводи за това от страната, тъй като този въпрос е предпоставен от отговора на първия и по него следва да бъдат изложени събражения при разглеждане на делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 297 от 29.06.2012 год. по гр. д. № 253/2012 год. на Софийския окръжен съд по касационната жалба на Ц. А. С. и Е. А. С., чрез адв. А. М..
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: