О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 26.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 61/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Х. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] чрез адвокат Н. К. против въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 85/25.10.2011 г., постановено по гр. д. № 197/2011 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Тутраканския районен съд № 67/16.06.2011 г., постановено по гр. д. № 54/2009 г., вместо което е постановено друго решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 81 от Закона за лова и опазване на дивеча А. Х. Д. е осъден да заплати на ДП „Държавно ловно стопанство-К.”, [населено място] сумата 22800 лв.-обезщетение за умъртвени 456 броя зеленоглави полудиви патици, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането, както следва: върху сумата 12900 лв., считано от 18.10.08 г. до окончателното изплащане, върху сумата 4400 лв., считано от 2.11.08 г. до окончателното изплащане и върху сумата 5500 лв., считано от 19.11.08 г. до окончателното изплащане, както и 2650 лв. за разноски по делото за двете инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е формулирал процесуалноправен въпрос, а именно: длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за допустимостта на обжалваното решение, с разбирането, че въззивният съд не е извършил проверка дали ищецът е надлежна страна и дали не предявява пред съд чужди права, с което е решил делото в противоречие с т. 1, изр. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Формулиран е втори процесуалноправен въпрос, а именно: следва ли въззивният съд служебно да следи за прилагането на императивни правни норми вкл. и да преквалифицира иска. При наличието на данни за договорни отношения между ДП „Д.-К.” и Л. „Сокол”, [населено място] по договор от 1.01.2008 г. отговорността на ответника е трябвало да се търси на плоскостта на договора, а не на плоскостта на деликта по чл. 45 ЗЗД, с което въззивният съд е решил спора в противоречие с т. 3 от ППлВС № 17/18.11.1963 г. и Р. № 250/27.06.2011 г., ВКС по гр. д. № 1061/2010 г., ІV г. о.- основание за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е трети процесуалноправен въпрос, а именно: Кой определя предмета на спора и в какви рамки въззивният съд трябва да се произнесе, като се поддържа, че въззивният съд е приел други факти и обстоятелства от твърдяните от ищеца и приетите от първоинстанционния съд, с което е въвел нов фактически състав на иска по чл. 45 ЗЗД, а именно, че ответникът не е бил извършил качествено засяване на нивата си, като е допуснал на повърхността незаровени, третирани с пестициди и отровни за животните зърна, каквото не е въведено с исковата молба, с което е постановил недопустимо решение в противоречие с Р. № 644/12.10.2010 г., ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., ІV г. о.-касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е четвърти процесуалноправен въпрос, а именно: Допуснал ли е съдът съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел за установен размер на вредата, установен с нормативен акт-позиция 27 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 283/27.12.2000 г., вместо да приложи правилата за доказване използвани от ГПК, с което се е произнесъл в противоречие с Р. № 23/14.06.1960 г. по гр. д. № 3185/1960 г., ВС, ІV г. о. и в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г., ІV г. о.Формулиран е материалноправен въпрос, а именно: Кои са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане при кумулативното наличие на които следва да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД. Като е приел, че е доказано настъпването на вредата, нейният вид и размер, наличието на причинна връзка между деянието на ответника и вредоносния резултат, както и вината му съдът се е произнесъл в противоречие с т. 2 от ППлВС № 7/1959 г. Твърди се, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата с Р. № 931/18.03.1960 г. по гр. д. № 341/1959 г.,ВС, І г.о. и Р. № 3382/18.12.1978 г. по гр. д. № 1938/1978 г., ВС, І г. о. Поддържа и че в противоречие с разрешаването на въпроса за отговорността с Р. № 131/1.11.1967 г. по гр. д. № 99/1967 г., ОСГК на ВС въззивният съд е презюмирал отговорността му, вместо да приложи презумпцията само за вината по чл. 45, ал. 2 ЗЗД-основание за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложени са копия от цитираните съдебни решения.
За ответника по касация ДП „Държавно ловно стопанство К.”, ТП, [населено място] е представен писмен отговор от процесуален представител адвокат П. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да приеме, че е доказан по делото фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, на което основание искът е уважен, въззивният съд, като се е позовал на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД /във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното/ е приел, че ответникът е този, който трябва да докаже, че е спазил всички необходими изисквания за третиране на семената с отровните за птиците препарати ш засяване на нивата с тях.
С този извод въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 131/1.11.1967 г. по гр. д. № 99/67 г., ВС, ОСГК, с което е прието, че при непозволено увреждане се презюмира не отговорността изобщо, а само вината, която е един от елементите на фактическия състав.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение № 85/25.10.2011 г., постановено по гр. д. № 197/2011 г. по касационна жалба от А. Х. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица] № 4 чрез адвокат Н. К..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 465 лв., след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение, за насрочване. В противен случай касационната жалба ще се върне.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: