Р Е Ш Е Н И Е
N 598
София ,11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 526 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Е. Г. М. за себе си и като майка и законна представителка на малолетните В. Г. В., Т. Г. В. и Ц. Г. В., които са встъпили по реда на чл.120 ГПК вместо починалия ответник Г. В. М. и В. Г. М. – първоначално конституиран ответник са подали касационна жалба срещу решение № 313 от 2.11.2007 г. по гр.д. № 81 от 2007 г. на Софийския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 194 от 15.11.2006 г. по гр.д. № 166 от 2006 г. на П. районен съд и е развален сключеният договор за доброволна делба на УПИ * от кв.84 по плана на с. “. с площ от 890 кв.м. заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 80 кв.м. , масивна сграда с площ от 48 кв.м. ,двуетажна стопанска сграда – плевня с обор със застроена площ от 42 кв.м. и стопанска сграда-сая със застроена площ от 50 кв.м. Прави оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноските за всички инстанции.
Ответника М. В. Х. е подала възражение срещу касационна жалба, което прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като претендира присъждането на разноските за касационната инстанция. Разноски за касационната инстанция обаче не бяха документирани.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежни страни , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях , в законовия тридесет дневен срок , който е започнал да тече на 12.11.2007 г. и е изтекъл на 12.01.2008 г., а жалбата е подадена на 13.12.2007 г.с вх. № 3* същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Софийския окръжен съд е уважил предявеният от М. В. Х. срещу брат си Г. В. М. , починал на 4.05.2007 г. / у-ние за наследници № от 2007 г./ и заместен по реда на чл.120 ГПК от наследниците си Е. Г. М. за себе си и като майка и законна представителка на малолетните В. Г. В., Т. Г. В. и Ц. Г. В. и баща си В. Г. М. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД като е развалил сключеният договор за доброволна делба от 15.03.2002 г. на УПИ * от кв.84 по плана на с. “. с площ за мястото от 890 кв.м. ведно с изградените върху него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 48 кв.м.- , двуетажна стопанска сграда – плевня с обор със застроена площ от 42 кв.м. и стопанска сграда- сая с площ от 50 кв.м. поради неизпълнения, изразяващо се в неизплащане на сумата от 660 лв. за уравнение на дяловете по реда на чл.288, ал.6 ГПК/отм./. Съдът е намерил, че договора следва да се тълкува при условията на чл.20 ЗЗД , като е съобразил , че изплащането се дължи при условията на чл.288, ал.6 ГПК , т.е. че парите е трябвало да бъдат приведени в шестмесечен срок от сключването на договора. Не е възприел възражението на ответниците, че при самото сключване е било изплатено паричното уравнение на дяловете. Обсъждайки представената от ответниците като доказателство искова молба за развод, подадена от М. В. Х. срещу В. Д. Х. , в която се посочва, че последният многократно е настоявал тя да иска пари от своите роднини не е стигнал до извода, че сумата вече е била платена. Обсъдил е и изпратеният пощенски запис за 700 лв. на 2.11.2006 г. от ПТТ , станция “М” , който Х. не е приела .
Настоящия състав намира решението за правилно.
Не се установиха твърдените в касационната жалба пороци на решението – неправилност и необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствения материал, съобразно правилата на формалната логика , поради което същото следва да бъде потвърдено.
Правилно въззивният съд е посочил, че делбата е допустима само на вещ, която е съсобствена, което следва от правилото на чл. 34 ЗС при което се цели ликвидиране на общността , като собствеността се получи от един от съделителите, а дяловете на останалите се уравнят в пари.
Кредитор на паричното вземане за уравнение на дяловете по договора за прекратяване на съсобствеността е ишцата и при неизплащането му в срок тя е предявила иска за разваляне му поради неизпълнение. Понеже се касае до договор, с който се прехвърлят и се учредяват вещни права върху недвижим имот, развалянето е поискано от съда по силата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Развалянето означава преди всичко, че се реституира по силата на чл.88, ал.1 ЗЗД съществуващата съсобственост върху имота при квоти 4/6 ид.ч. за В. Г. М. и 1/6 ид.ч. за Е. Г. М. , действаща за себе си и като майка и законна представителка на малолетните В. Г. В., Т. Г. В. и Ц. Г. В., които са встъпили, по реда на чл.120 ГПК вместо ответника Г и 1/6 ид.ч. за М. В. Х. , като се отнема от съсобственика, на който по силата на спогодбата тя е отстъпена. Последицата от връщането на дела на ищцата е, че се възстановява съсобствеността на тримата собственици в посоченото съотношение на правата. Развалянето не би могло да се отрази само на отношенията между кредитора и съделителя, който не му е изплатил паричното уравнение. То неизбежно рефлектира върху спогодбата в нейната цялост.
При анализа на договора съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.20 ЗЗД и е стигнал до извода, че сумата не е била изплатена при подписването му. Няма данни тя да е била погасена и в уговорения срок, поради което иска за разваляне на договора поради неизпълнение е основателен. Съгласно чл.133, ал.1, б. “в” ГПК /отм. / съдът правилно не е ценил депозираните свидетелски показания, тъй като те не са допустими предвид обстоятелството, че с тях касаторите се стремят да установят, че едно договорено с писмен договор парично задължение е погасено. С всички останали доводи те желаят не по реда на пълното и главно доказване да установят плащане, съобразно възложената им доказателствена тежест по реда на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ , а по от косвени данни да се направи извод за осъществяването на този факт. Искът правилно е уважен и въззивното решение следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 313 от 2.11.2007 г. по гр.д. № 81 от 2007 г. на Софийския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: