Р Е Ш Е Н И Е
№ 598
С о ф и я, 12 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 5 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 643 / 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби, подадени от защитници на подсъдимите И. К. С. и Д. Р. А..
Предмет на жалбите е решение № 358 от 17.09. т.г., постановено от Софийския апелативен съд по в н о х д № 453/2008 г, с което е потвърдена присъда № 9 от 11.02. т.г. по н.д. № 3286/2007 г на Софийския градски съд.
С подадените жалби се заявяват алтернативни искания за отмяна или изменение на въззивното решение, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал.1 т. 1, 2 и 3 НПК.
Касационните жалбоподатели и защитниците им поддържат направените оплаквания в производството пред В К С.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
Посочените съдебни актове ангажират наказателната отговорност на жалбоподателите за извършен на 21.10.2006 г в гр. С. грабеж на пари и бижута на обща стойност 1624 лева, собственост на П. А. П. от с.г. – престъпление по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК за подс. С. и по чл. 199, ал.1 т.4 във връзка с чл. 20, ал.2 НК за подс. А. , като на всеки от тях е наложено за ефективно изтърпяване наказание в размер на законоустановения минимум по съответния престъпен състав.
По реда на чл. 68, ал.1 НК за подс. И. С. е активизирано наказание лишаване от свобода от 3/три / години по предшестваща условна присъда, в чиито изпитателен срок е осъществено инкриминираното деяние.
Подадените касационни жалби са бланкови. Макар да се позовават алтернативно на всички основания по чл. 348, ал.1 НПК, основното искане на обжалващите е третата инстанция да упражни правомощията си за смекчаване на отговорността им, като при предпоставките на чл. 55, ал.1 т.1 НК наложените наказания се намалят под законоустановения минимум.
Иначе, макар и схематично, в касационните жалби отново се възпроизвеждат оплаквания, които поначало са извън пределите на касационния контрол и вече са били предмет на въззивната проверка.
Така например, възраженията срещу авторството на инкриминираното деяние са изследвани внимателно от С А С в изпълнение на процесуалното му задължение да се произнесе по фактите от предмета на доказване след собствен анализ на доказателствените източници. Съдът е изложил достатъчно убедителни съображения за относимостта и достоверността на гласните източници и значението на данните, получени чрез тях. Що се касае до обясненията им по обвинението, касационните жалбоподатели неоснователно се оплакват от дефицит на доверие от страна на съда, при условие, че надлежни основания за това са изложени в мотивите на съдебните актове.
Проверката констатира, че решението на въззивния съд да признае фактическа правилност на първоинстанционната присъда е мотивирано по начина, предписан в чл. 339, ал.2 във връзка с чл. 14 НПК, поради което за третата инстанция няма правни основания да не го сподели.
Към фактите, такива каквито са те според С А С, законът е приложен правилно. Съответствието между факти и право предопределя законосъобразността на обжалваното решение.
Както се посочи, основното искане на касационните жалбоподатели е да се смекчи отговорността им, но то не може да бъде удовлетворено по следните причини :
На виновните е наложено минималното наказание, предвидено за съответното престъпление – по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 НК за подс. С. и по чл. 199, ал.1 т.4 във връзка с чл. 20, ал.2 НК – за подс. А. понеже правната възможност по чл. 55, ал.1 т.1 НК в случая е неприложима, за което въззивният съд се е обосновал – л.8 от мотивите на решението.
Отчетените смекчаващи вината обстоятелства не само не са многобройни, а обратното – те са твърде оскъдни, ако се има предвид изложеното от съда също на л. 8 от мотивите. Отделен е въпроса, че направената в тази връзка констатация за „ добри характеристични данни” на извършителите е силно преувеличена, ако се вземат предвид справките, приложени на л. 54 и на л. 64-66 от досъдебното производство.
Още по-малко биха могли да се формират изводи за изключителност на обстоятелствата, намаляващи вината.
В заключение – извършеното от подсъдимите е едно от типичните и много актуални за големия град п. със значима степен на обществена опасност. Такава е и личната степен на опасност на извършителите.
Ето защо наложените наказания според критериите по чл. 348, ал.5 т.1 НПК се явяват съответни и справедливи.
Приложението на чл. 68, ал.1 НК за подсъдимия С е извън преценката, която В К С извърши по повод оплакването му за явна несправедливост на наказанието.
По изложените съображения въззивното решение следва да остане в сила.
Затова и на основание чл. 348, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 358 от 17.09.2008 г, постановено от СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по в н о х д № 453/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :