1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
Гр. С., 23.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 887/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. Т., едноличен търговец с фирма „Е.-В. Т.” от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.И. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д състав № 102/25.05.2010 г. постановено по гр.д.№ 12644/2009 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 57 състав от 31.05.2009 г. по гр.д.№ 8912/2008 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-касатор срещу [фирма] [населено място] обективно съединени искове: по чл.49 ЗЗД за сумата 1100 лева-обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увеличени разходи на гориво заради дефектен стъпков мотор на закупения лек автомобил „Сузуки суифт” причинени в резултат на умишлена продажба от служител на ответника на резервна част различна от поисканата и необходима за отстраняване на повредата, както и иска по чл.79 ал.1 ЗЗД-да бъде осъден ответника да изпълни задължението си по договора за продажба на резервна част като предаде на ищеца закупената вещ-стъпков мотор, която е предмет на този договор.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи за погрешно тълкуване на сключения договор за продажба на резервна част, при който продавачът недобросъвестно е продал на купувача друга резервна част вместо договорената.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като съдът се е произнесъл по въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и са свързани с приложението на нормата на чл. 34 ЗЗД и на чл.20 ЗЗД относно правилното тълкуване на договорите. Липсва посочване на конкретна съдебна практика на ВКС, както и доводи, обосноваващи твърдяното противоречие.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение. За да отхвърли предявения иск по чл. 49 ЗЗД съдът е приел, че липсват елементите на фактическия състав-не е налице противоправно увреждащо поведение на ответното дружество, респ. на негов служител, което да е в причинно-следствена връзка с твърдяните от ответника вреди. От събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената техническа експертиза се установява, че не е налице фабричен дефект налагащ подмяна на стъпковия мотор на закупения автомобил, а механична повреда-замърсяване на дроселовата клапа, която след почистване е показала нормална работа на двигателя. Не е налице деликт и по отношение покупката н резервна част от фирмения магазин на ответника, тъй като видно от съставената фактура № 772/26.03.2007 г. подписана от ищеца, получената и заплатена от него стока съответства на фактурираната. В тази връзка е отхвърлен и иска му за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ЗЗД, с който претендира да му бъде заменена закупената част-потенциометър на дроселовата клапа с необходимия му „стъпков мотор за регулиране на оборотите”. Изложени са съображения, че евентуалните твърдения за грешка в предмета на договора нямат за последица осъждане на продавача да предаде първоначално уговорената вещ, а са основание да се иска унищожаване на договора, какъвто иск в случая не е предявен.
С оглед на изложеното, поставеният от касатора в изложението му материалноправен въпрос, свързан с тълкуване на нормата на чл.34 ЗЗД е ирелевантен, тъй като е без значение за изхода на делото. Цитираната норма няма самостоятелно приложение, а урежда последиците когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен. В случая, обаче, такъв иск няма предявен от страна на ищеца, а предмет на делото са обективно съединени искове по чл.49 и чл.79 ал.1 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на конкретното дело. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касатора, както и по въпроси, които не са предмет на делото и не обуславят неговия изход.
Вторият материалноправен въпрос се отнася за приложението на чл.20 ЗЗД във връзка с начина на тълкуване на договора и същият е релевантен за спора. По този въпрос е налице трайноустановена непротиворечива практика на ВКС, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, дайствителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагането на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. Видно от данните по делото, съдът е тълкувал процесния договор за продажба в съответствие с константната съдебна практика спазвайки правилата предвидени в чл.20 ЗЗД. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касая правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи досежно предмета на процесния договор представляват основания за касиране на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Цитираният текст на ГПК има предвид тълкуване на закона, а не на съдържанието на договор по конкретен спор.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д състав № 102/25.05.2010 г. постановено по гр.д.№ 12644/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1