О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 28.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3344 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. К. „ЖЕЛЕЗОПЪТНА И.”, със седалище [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 480 от 16.07. 2014 год., по в. гр.д.№ 549/2014 год., с което след отмяна на решение на Пловдивския окръжен съд № 353 от 21. 02. 2014 год., по гр.д.№ 2966 /2013 год. са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], / с предишно наименование „П. –Б.”Е./ обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че приложими в отношенията между страните във вр. със сключените помежду им наемни договори от 15.07.2003 год. и от 18.07.2003 год., както и анексите към тях, валидността на които се оспорва с исковата молба, са специалните разпоредби на ЗЖТ относно реда и начина на наемане на обекти от железопътната инфраструктура, а не тези на ЗДС, независимо че последните са имоти със статут на публична държавна собственост, предоставени на ищеца единствено за управление.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до приложимия закон – Закон за железопътния транспорт или Закон за държавната собственост, при отдаване под наем на имоти, които към 2003 год. са държавна собственост – предоставени за управление на създаденото със закон юридическо лице, имащо статут на държавно предприятие – правоприемник на НК „Б. ?”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че макар и НК”Железопътна инфраструктура” да е със статут на държавно предприятие по см. на чл.62 ТЗ, то обстоятелството че изрично в чл.3, ал.4 от специалния Закона за железопътния транспорт в първоначалната редакция на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр. 97/2000 год., е предвиден ред и начин за отдаване под наем на обекти от железопътната инфраструктура, е достатъчно, за да се счете, че общите разпоредби на Закона за държавната собственост са неприложими към възникналите между страните облигационни отношения, по силата на сключени през 2003 год. наемни договори. Следователно към релевантния за спора момент, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, липсва установено от закона задължение за наемодателя – държавно предприятие, чиято дейност се регламентира от ЗЖТ, да проведе тръжна или конкурсна процедура при отдаване под наем на имоти – част от железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, поради което за сключване на процесните наемни договори и възникналите от тях наемни правоотношения, анексирани с допълнителни споразумения, но само относно наемната цена и срока на действието им през 2007 и 2008 год., е ирелевантно императивното изискване на чл.19, ал.1 ЗДС, към което законодателят препраща едва с изменението на чл.3, ал.4 ЗЖТ, обнародвано в ДВ бр.36/2006 год.. С оглед така възприетото разрешение отсъствието на императивна норма, която да е нарушена от съконтрахентите решаващият състав на въззивната инстанция е счел за недоказани в процеса и елементите от фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за изхода на делото по см. на чл. 280, ал.1 ГПК и дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, с което общата главна предпоставка за достъп до касация е осъществена.
Основателно е и позоваването на селективното основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото по поставения правен въпрос не е налице практика на ВКС, вкл. с оглед настъпилото след сключване на процесните договори, но преди анексирането им, изменение на чл.3, ал. 4 ЗЖТ, разпоредба – създаващ известна неяснота предвид установения преди промяната и максимален срок за наемане на обекти, попадащи железопътната инфраструктура по см. на § 1, т.1 от ДР на ЗЖТ.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 480 от 16.07.2014 год., по в. гр.д.№ 549/2014 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА И.”, със седалище [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 3 990.77 лв.,/ три хиляди деветстотин деветдесет лева и седемдесет и седем ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в посочения срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: