О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 02.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№122 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1077 от 22.10.08г. по гр.д. №584/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №3738 от 28.12.07г. по гр.д. №9529/06г. на Варненския районен съд, с което Т. А. М. и С. П. А. са били осъдени да предадат на А. Г. И. владението на реална част от имот № 849 по КП на м.”Бялата чешма, Д. и М. рид” от 1987г., с площ от 756 кв.м., при граници на реалната част: имоти № 8* останалата част от имот № 849 и път, на основание чл.108 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот с решение №2365 от 08.07.94г. на ПК В. , с което на наследниците на Е. Ж. Ф. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива с площ от 18 795 дка, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землището на В. , местн.”Л”. Спорният имот попада във възстановената площ. Ответниците, които го владеят, не са установили, че точно той им е бил предоставен за ползване по ПМС №26/87г., тъй като в представените списъци фигурират само две граници, от които не може да се направи извод къде точно се е намирал предоставеният имот. Освен това – изградената от тях към 01.03.91г. стая с малко антре не представлява сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е отговаряла на изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, която е действала към момента на изграждането и – не е имала кухненско помещение или бокс, не е била електрифицирана и водоснабдена и следователно – не е била и годна за обитаване. Ето защо не е била налице предпоставка за изкупуване на имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпреки че са изкупили имота, ответниците нямат противопоставими на ищеца права. Това е обусловило и уважаването на предявения срещу тях иск по чл.108 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Т. М. и С. А. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че в противоречие с приетото в решения №939 от 22.06.06г. по гр.д. №1317/05г. на ІV ГО и решение по гр.д. №3036/04г. на ІV –Б ГО на ВКС, въззивният съд приел, че в спора по чл.108 от ЗС е достатъчно ищецът да представи решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, без да е необходимо да доказва наличието на всички предпоставки на реституцията. Освен това – въззивният съд приел, че собствеността на ищеца е възстановена, въпреки че решението на поземлената комисия не е било придружено със скица на възстановения имот – противоречие с решение №24 от 01.02.99г. по гр.д. №1912/97г. на ВКС, ІV ГО, както и с две решения на ВАС.
Ответникът в производството А. Г. И. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По делото се поставят два въпроса, по които действително съществува противоречива съдебна практика: следва ли ищецът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, да доказва всички предпоставки за възстановяване на собствеността, по възражение на ответник, който не претендира той или неговият праводател да е бил собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС и следва ли решението на поземлената комисия да е придружено със заверена скица, за да породи правно действие. За установяване на единна практика по тези въпроси, въззивното решение по настоящия спор следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1077 от 22.10.08г. по гр.д. №584/08г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 45,15 лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: