Р Е Ш Е Н И Е
№ 599
София, 13.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 184 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
С решение от 03.12.2007 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр. д. № 4033/2006 г. е оставено в сила решение от 13.06.2006 г. на Софийски районен съд /СРС/, 51 състав по гр.д. № 9267/2005 г., с което е отхвърлен иск на Е. “М” срещу “С” А. по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 8064 лв., а е уважен иск на “С” А. срещу Е. “М” по чл.233 ал.1 предл.1-во ЗЗД, като Е. е осъден да предаде държането на метален, преместваем павилион на един етаж в гр. С., градинка “К”, ъгъла на ул. “Шести септември” и ул. “. с вход откъм ъгъла, на площ от около 18 квадратни метра. Присъдени са разноски.
Така постановеното решение в цялост е обжалвано с касационна жалба от Е. “М”, представляван от М. О. П. с оплаквания за неправилност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост. Оплакванията се свеждат до обстоятелството, че страните са обвързани от договор с фиксиран наем и платената сума, предмет на иска по чл.55 ЗЗД, е платена без основание в наемния договор. Касае се до задължение на трето лице, а не до задължение на наемателя към наемодателя. С оглед на това касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважи иска по чл.55 ЗЗД и се отхвърли иска по чл.233 ЗЗД.
Противната страна “С” А. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК /отм./, от страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предявени са искове по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД от Е. “М” срещу “С” А. – предмет на гр.д. № 9267/2005 г. и иск по чл.233 ал.1 предл.1-во ЗЗД от “С” А. срещу Е. “М” – предмет на гр.д. № 1102/2006 г., като гр.д. № 1102/2006 г. е присъединено към на гр.д. № 9267/2005 г. на основание чл.123 ГПК /отм./. Първоинстанционният съд – СРС е отхвърлил иска по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД и е уважил иска по чл.233 ал.1 предл.1-во ЗЗД, а въззивният съд – СГС е оставил в сила първоинстанционното решение. Безспорно е установено по делото, че страните са обвързани от договор за наем от 12.03.1998 г. на метален, преместваем павилион на един етаж в гр. С., градинка “К”, ъгъла на ул. “Шести септември” и ул. “. с вход откъм ъгъла, на площ от около 18 квадратни метра при месечна наемна цена от 54 щ.д. Съгласно чл.10 от договора наемателят заплаща на наемодателя и “наем за ползване на общинска земя”, който не е с фиксиран размер. Действието на договора е продължено анекс от 03.04.2001г., като към 05.12.2006 г. на наемателя е връчено 1-месечно /безвиновно/ предизвестие за прекратяването му на основание чл.21 т.3.
СГС е приел по иска по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД на наемателя – Е. “М” срещу наемодателя “С” А. за сумата 8064 лв. по пет приложени фактури с отбелязване “наем за земя”, че няма плащане без основание, поради което искът е неоснователен, тъй като в самия договор – чл.10, наемателят е поел задължение да заплаща на наемодателя освен наем за павилиона и наем за общинската земя, вкл. прилежащата към павилиона, определен от съответния компетентен общински орган – Общински съвет. Искът по чл.233 ал.1 предл.1-во ЗЗД е уважен с оглед прекратяването на наемния договор на основание чл.21 предл.3-то от договора – възможност, обусловена само от наличие на писмено, 1-месечно предизвестие, каквото е налице, не и от това има или не неизпълнение.
Решението е обосновано и правилно.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства по реда на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и въз основа на приетите фактически положения е направил съответните правни изводи, поради което оплакванията за неправилност и необоснованост са неоснователни. Наемът за металния, преместваем павилион е фиксиран в договора, както поддържа касаторът, но в допълнение към него наемателят е поел задължение в чл.10 от договора и “да заплаща всички текущи разходи, свързани с ползване на имота – ел.ток, вода, телефон … наеми за ползване на общинската земя”. Следователно, не се касае до задължение към трето лице относно наема на общинската земя, както твърди касаторът, а до задължение към наемодателя, поето от наемателят в самия наемен договор помежду им, макар и с нефиксиран размер. Определянето на този размер от Общинския съвет в приета тарифа не променя характера на така поетото задължение от наемателя Е. “М” към наемодателя “С” А. и плащането му от Е. “М” на “С” А. не е без основание, а в изпълнение на договорните взаимоотношения със “С” А. , регламентирани в чл.10 от договора. Ето защо правилно искът по чл.55 ал.1 предл.1-во е отхвърлен. Доколкото при условията на чл.21 предл.3-то от наемния договор, същият е прекратен с писмено предизвестие, правилно е уважен и искът по чл.233 ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното и поради изчерпване на заявените касационни основания /чл.218ж ал.1 изр.1-во ГПК – отм./ обжалваното решение като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила при условията на чл.218ж ал.1 изр.2-ро предл.1-во ГПК /отм./.
Съдът не присъжда разноски на “С” А. , макар да са поискани, поради липса на доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.12.2007 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 4033/2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.