Р Е Ш Е Н И Е
№ 599
гр. София, 14 декември 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2515 по описа за 2011 г
Производството е образувано по искане на осъдения П. В. В., депозирано на 15.09.2011 г, за възобновяване на ВНОХД № 5022/10 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 325 от 7.04.11 г, с което е потвърдена присъда на Софийски районен съд от 9.06.2010 г, по НОХД № 5294/09, с която молителят е признат за виновен в това, че на 24.11.2008 г в [населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 834, 50 лв, от владението на Д. К. К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 12.12.2008 г до 9.02.2009 г, както и е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1805 лв, заедно със законните последици.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, че събраните доказателства са само косвени и същите не могат да формират извод за авторството на деянието в лицето на осъдения. Иска се да бъде отменено въззивното решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.
Осъденият моли искането да бъде уважено.
Представителят на ВКП счита искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.
Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е оценил доказателствените източници в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Правилно е прието, че обвинителната теза почива на система от косвени доказателства, изводими от показанията на св. К., протокол за оглед, гаранционна карта, писмо от „П. банк”, Съдебно-техническа експертиза, които, обсъдени във взаимната им връзка и логическа обусловеност, обуславят единствено възможен правен извод, а именно: че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Последователно са изследвани инкриминираните събития от момента на проникване в дома на пострадалата и отнемане на дамската й чанта до момента на неправомерното използване на дебитната й карта. Изяснено е, че информацията за ПИН-кода се е намирала в паметта на мобилния телефон, отнет при кражбата, а лицето, узнало ПИН-а, осъществило неправомерни действия с дебитната карта, е подсъдимият / Съдебно-техническата експертиза е установила идентичност на лицето, изтеглило процесните суми от дебитната карта на св. К., с подсъдимия /. Верен е изводът, че фактическите положения, касаещи боравенето с платежния инструмент, макар и да не покриват признаците на състава по чл. 249, ал. 1 НК / редакция, действала към момента на деянието /, могат да бъдат ползвани при формиране на доказателствените изводи относно кражбата. Следователно, към доказателствения анализ на въззивния съд не може да бъде отправен упрек, тъй като изведените релевантни факти почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници, а оттам, и осъждането се основава на надеждна доказателствена основа.
По изложените съображения, искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. В. В. за възобновяване на ВНОХД № 5022/10 по описа на Софийски градски съд, приключило с решение № 325 от 7.04.11 г, с което е потвърдена присъда на Софийски районен съд от 9.06.2010 г, по НОХД № 5294/09.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: