О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София 14.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 17 май 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 530/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. И. чрез неговия пълномощник адв. Р. И., против решение № 2019 от 18.12.2009 г. по в.гр.д. № 1403/09 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че решението на ПК, от което ищците извеждат претендираното право на собственост върху процесния недвижим имот, не е годно да породи реституционно действие, поради това, че административният орган не е бил валидно сезиран с искане за възстановяване на собствеността на процесния имот и поради това, че не е подписано от пълния състав на комисията. Излага доводи, че от 1955 г. владее процесният имот, застроил е в него жилищни и други сгради и е придобил правото на собственост на основание придобивна давност. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е нищожно решение на ПК за възстановяване на собственост върху земеделски земи, ако искането за възстановяване не е подписано от заявителя и ако решението на ПК не е подписано от всички нейни членове и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността да се придобие по давност земеделски имот, в който владелецът е построил сграда.
Ответниците по касация чрез своя процесуален представител адв. Д. Б. в писмен отговор изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че с решение № П 1251 от 10.10.1996 г. на ПК- П.- Първенец на наследниците на С. Р. С. е възстановена в стари реални граници нива с площ 2.771 дка в землището на [населено място]- запад, м. ”Терзиите”, представляваща имот пл.№ 15 по кадастрален план от 1952 г., който е идентичен с част от имота, описан в нотариален акт № 72 от 13.11.1917 г. Съдът е намерил за неоснователно правоизключващото възражение на ответника, че решението е нищожно и не легитимира ищците като собственици на процесния имот поради това, че административният орган не е бил валидно сезиран с искане за възстановяване на правото на собственост, като е посочил, че действително заявлението за възстановяване на собствеността не е подписано, но този порок е саниран с извършения въвод в имота, на който заявителят е присъствувал лично. На следващо място е посочил, че върху решението за възстановяване на земеделския имот има положени три подписа, колкото са членовете на комисията, заедно с нейния председател и този довод за нищожност също е неоснователен. Оттук съдът е направил извод, че решението е валидно и легитимира наследниците на С. Р. С. като собственици на възстановения с него имот.
Срещу предявеният иск за ревандикация касаторът е противопоставил и възражение, че е придобил имота по давност, тъй като от 1955-1956 г. имотът се владее първоначално от неговите родители, а след това и от него, като с нотариален акт № 141 от 28.03.1980 г. той и И. А. Ж. били признати за собственици по давност на две полумасивни жилищни сгради, четири паянтови стопански постройки,баня и тоалетна, заедно с дворно място от 1000 кв.м. Това възражение е намерено за неоснователно по съображения, че не е доказан субективният елемент на владението, тъй като владелците не са довели до знанието на собственика намерението да владеят имота за себе си, респ. до знанието на органите на ТКЗС- ако имотът е бил включен в кооперативно стопанство.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали е нищожно решението на ПК за възстановяване на собственост върху земеделски земи, ако искането за възстановяване не е подписано от заявителя и ако решението на ПК не е подписано от всички нейни членове, е от значение за изхода на настоящия спор, но представената от касатора съдебна практика не сочи на противоречивото му разрешаване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като това основание не включва противоречие със съдебните актове, с които се разрешават административноправни спорове или решенията на гражданските съдилища, които не са влезли в сила.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по вторият поставен в изложението правен въпрос, който настоящият състав намира, че следва да бъде конкретизиран с оглед наведените в касационната жалба доводи по следния начин: може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика е бил включен в кадастралния план на населеното място. Този въпрос е пряко свързан с крайните изводи по спора за собственост и е от значение за точното прилагане на закона предвид спецификите в режима на правото на собственост върху внесените в ТКЗС земеделски земи.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2019 от 18.12.2009 г. по в.гр.д. № 1403/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя В. П. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 330 лв. и представи доказателства за това в съда. В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: